Те са засвидетелствани и на о. Сицилия. Според описанието на Псевдо-Плутарх те са "празник, на който, като привързват на някакви клонки жертвени питки и плодове, ги предоставят за разграбване" [Ps.-Plut. Proverb. Alexand. 1, 78]. Сега става дума за изготвянето и обирането на т.нар. ейресионе (от ейрон - вълна) - по-малка или по-голяма клонка, украсена с бели и червени вълнени конци, които са увити и висят, като редуват цветовете един с друг. И понеже всяко божество е двуначално, усукването на белите и червените конци, т. нар. марта, е един вид символно възпроизвеждане на мъжкия - означен с бялата, и на женския - с червената нишка, аспекти на това цяло.
Един от участниците, който се намира в центъра на тържествената процесия, държи високо клонката, накичена с тестени сладкиши и с първите кълнове и плодове от всякакъв вид, за да напомни за края на безплодието, докато останалите скачат нагоре и откъсват деликатесите. Разграбването на тези най-ранни дарове на новата реколта е пълна алюзия за разкъсването на божеството и за разхвърлянето на частите му - абсолютна гаранция за ритуалното разпадане на вселената и за новото ù пролетно възраждане, по същия начин както зимно-пролетният преход е подсказан недвусмислено и от мартата. Преминаването от едната в другата природа, от едното космическо състояние към другото доказва по най-категоричен начин идеята за непрестанното следване на единия със следващия цикъл, за вечния кръговрат и за безсмъртието.
Поради изключителния колорит на празника богинята Котито остава популярна в античната писмена литературна традиция и често се споменава и от римските поети - Вергилий, Хораций и Ювенал, както и у късните лексикографи.
[Димитър Попов]
Литература:
Лозанова-Станчева, В. 1993: Мито-ритуалният комплекс на тракийските Котитии. София