Култът й има широк обхват и съчетава елементи на почти всички женски култове. Центърът му се намира в Песинунт в Мала Азия, където К. се смята за покровителка на горите, на планините и на високите върхове. Затова там тя е почитана на такива места.
Светилищата й се разполагат на високи върхове. Култът към К. прониква рано в Елада и се покрива с този на майката на олимпийските богове - Рея. К., както и Рея, е придружавана от свита курети, които се наричат още корибанти. Култът има оргиастичен характер, който се запазва до приемане на християнството и играе важна роля до края на античността. Служителите на К. са й в пълно подчинение, тъй като при изпълнението на култовите задължения те изпадат в екстаз и в безумен възторг пеят и танцуват под звуците на чинели, на тъпани и на фригийски флейти. В състояние на лудост те си нанасят кървави рани и дори се самоскопяват. Сходства с тези оргиастични празници се наблюдават в древна Тракия особено по отношение на богините Котито и Бендида.
В митовете К. се свързва единствено с Атис, който се явява ту като неин любовник, ту само като придружител. Изобразява се с калатос на главата и винаги е придружавана от лъвове или пантери. Понякога богинята седи на трон с лъвче в скута или се вози на колесница, придружена от животните си.
В Тракия култът към К. е засвидетелстван най-рано в градовете - колонии по западния бряг на Черно море. През римската епоха той се открива главно в Марцианополис, в Никополис ад Иструм и в Сердика. Единични паметници се срещат на различни места в провинциите Мизия и Тракия.
Златозара Гочева