Първото споменаване на името му е в Омировия епос. Произходът на Д. и до сега е един от най-обсъжданите проблеми в историографията. Предложени са три теории: малоазийска (илирийско-фригийска), тракийска и микенска.
Първата е основана на застъпеното в писмените извори убеждение, че богът е пришелец от Мала Азия; втората - на доказаната религия от дионисов тип в Тракия, а третата - на личното име Д., документирано в таблички на микенската писменост. Тези три хипотези обаче не се изключват една друга.
Към средата на VI в. пр. Хр. специално в Атина може да се забележи, че е извършен религиозен синтез на съставки от неелински произход, които, в крайна сметка, образуват характеристиката на Д. В тази характеристика най-напред личи идеята за всевъзраждащата се природа, която е поддържана от вярващите с дионисови мистерии и оргии (обреди). Под повърхността на обобщения образ могат обаче да се видят и други съставки, които се свързват с тракийския Загрей, с трако-фригийския Сабазий и със средиземноморските божества на вегетацията. Ето защо Д. не може да бъде определен само като божество на новия природен цикъл, защото това определение е много елементарно за елинския начин на мислене. Д. е общокосмическо божество, чиито прояви при различните му култове са профанирани, т. е. опростени.
Елинският Д. е разпространен и в Тракия. Паметниците на това разпространение произхождат главно от римската епоха. Споменатият от Херодот [V, 7] Д. като божество на всички траки е всъщност Загрей.
†Александър Фол