По време на чума напуска страната си, разположена около Кавказ [Ov. Met.V, 86] и пристига в Атина. Често се представя като съвременник на лидийския цар Крез (560-546 г. пр. н. е.) [Pind. fr. 283]. Пътува из цяла Елада със стрела в ръка - символ на Аполон и дава предсказания. Не приема храна, лети във въздуха, яхнал стрелата, дар от Аполон, лекува болести с чудотворства, помага на спартанците да се справят с чумата, заляла страната им [Apollon. Hist. Mirab., 4]. Хераклид Понтийски [FHG, II, 197] приписва на А. много произведения. Според Хекатей от Абдера А. пристига в Атина от страната на хипербореите, за да Възстанови старото приятелство и роднинство с делосци [Diod. II, 47]. Късните автори от неоплатоническата школа Порфирий и Ямблих свързват А. с питагорейството. У Суда А. е скит, син на Севт - обстоятелство, което показва, че той е характерна фигура и за тракийската религиозна действителност, на границата на трако-скитските етно-културни взаимодействия. По този начин се прави алюзия както за североизточния му тракийски произход, така и за разбирането му като локален вариант на Залмоксис. Името А. отвежда към тракийските езикови остатъци.
Цвете Лазова