Трите предмета - глинен, бронзов и златен съд са открити случайно при изкопни работи с багер през 1969 г. При огледа на мястото не са установени следи от селище или некропол. Според информацията, трите съда, които са били извадени едновременно от кофата на багера, са били поставени един в друг. Погребални урни, плътно поставени една в друга, са известни от некрополите при с. Орсоя, Ломско, с. Остров, Видинско, и Кърна (Румъния), с датировка в къснобронзовата епоха. Находката от Казичене се интерпретира като символично погребение. Вероятно е глиненият съд да е изпълнявал функцията на урна, златният да е бил поставен в него, а бронзовият котел да е похлупвал двата. Асинхронността на предметите не подлежи на съмнение. Според типологическите характеристики бронзовият котел се датира най-общо към VІІІ-VІІ в. пр. Хр., златната купа по всяка вероятност е най-ранна, най-късна е изработката на глинената урна.
Литература:
Станчева М. 1973. Тракийски златен съд от София. - Музеи и паметници на културата 3, 3-4;
Фол А. 1975. Символичното погребение от Казичене, Софийско. - Изкуство 3-4, 13 - 14;
Фол В. 1994. Скалата, конят и огънят. Ранна тракийска обредност. София, 83-85
Бонев Ал. 2003. Ранна Тракия - формиране на тракийската култура - края на второто-началото на първото хилядолетие пр. Хр. (=Разкопки и проучвания. Кн. ХХХІ). София, 136-137
Купа, с. Казичене, Софийско
Златният съд е с полусферична форма, с размери в. 14,5 см; д. 24 см; тегло 1050 гр. Изработен е чрез техниката на коване. По тялото си има вертикални канелюри, които се срещат върху керамични съдове от ранножелязната епоха.Особено внимание е обърнато върху украсата на дъното, орнаментирано с пунктирани окръжности с релефен център. В контекста на находката купата би могла да изпълнява функцията на възпроизвеждащото се начало, изразено чрез семантиката формата й и на материала - златото.
Датирана е Х - VІІІ в. пр. Хр.
Съхранява се в СИМ София.
Бронзов котел, част от колективната находка при с. Казичене, Софийско
Бронзовият съд се отнася към т. нар. "котли урартски тип", с пресечено-конусовидна горна и полусферична долна част. Под устието има четири групи от по три нита, които вероятно са служели за прикрепване на дръжки. Аналогични екземпляри са известни от Урарту, Етрурия, егейските острови.
Размерите на съда са - вис. 24 см; диам. 43 см. Съхранява се в СИМ София. Датиран е в края на VІІІ - началото на VІІ в. пр. Хр.
Купа, част от находката при с. Казичене, Софийско
Глинената купа с пресечено-конусовидна форма, извит навън ръб на устието, е с размери вис. 22 см.; диам. 32,6 см.
Глинени съдове с подобна форма са познати от Тракия през цялото ІІ и началото на І хил.пр.Хр. и са били използвани като урни. Вероятно този съд е имал същото предназначение на урна-утроба, приела "погребания" златен предмет.
Датировката на глинената урна създава много затруднения. Като се има предвид нетрайността на материала, от който е изготвена, тя не би била дълго време в употреба. Това дава възможност да бъде отнесена най-общо към VІІ в. пр. Хр.
Съхранява се в РИМ София.