Историческа библиотека
Античността не съобщава нищо повече за живота и делото на този голям старогръцки историк освен това, което се открива в собствения му труд. Единственото изключение е упоменаването в една късноантична Хронология, отнасящо се към 49 г. пр. Хр.: Диодор от Сицилия, писател на гръцка история, станал прочут. Някъде по това време вероятно са били публикувани първите части на неговата Историческа библиотека (състояща се от 40 книги), от които са запазени, през средновековни ръкописи, първите пет, 11.-20., както и фрагменти у по-късни автори, най-вече у Евсевий Кесарийски и византийски ексцерпатори.
Диодор е родом от Агирион в Сицилия, както сам споменава (Diod. 1. 4. 4) – едно от най-древните поселения във вътрешността, широко известно, отново според него, с култа си към Херакъл.
Диодор е ок. трийсетгодишен в 180-тата Олимпиада (60/59-56/5 г. пр. Хр.), когато вече събира материал за историческия си труд и за тази цел пребивава в Египет (Diod. 1. 44. 1). Живял в Рим, обиколил Европа, Мала Азия и африканското крайбрежие, но сведенията му от първа ръка са главно за Египет и Италия.
Към 56 г. пр. Хр. вече е започнал труда си, а най-късното упоменато от него съвременно му събитие е свързано с град Тавроменион в Сицилия, превърнат в римска колония в 36 г. пр. Хр. и официално обявен за такава в 21 г. пр. Хр.
Диодор си поставя задачата да напише поредните всеобщи истории (αἱ κοιναὶ ἱστορίαι), сиреч да състави универсална световна история по време, когато Средиземноморското крайбрежие е изцяло под контрола на Рим, Египет е независим само формално, тъй като царят му се утвърждава от Римския сенат, и римската власт се простира до границите на обитаемия свят (Diod. 1.4.3). Стоическата идея за космополитична всеобщност започва да се превръща в реалност, историята и миналото на всеки отделен народ представлява интерес за всички, тъй като е принос към познанието на цялото. Също така Диодор многократно набляга на стоическата доктрина за полезността на историческото описание – полезност както образователна, така и възпитаваща в нравствени устои усърдния читател.
Историческа библиотека обхваща ранно митологичния неелински и елински период отпреди Троянската война (кн. 1-6), историята на обитаемия свят от Троянската война до смъртта на Александър Велики (кн. 7-17) и периода до 59 г. пр. Хр., годината на първото консулство на Юлий Цезар (кн. 18-40). От Троянската война насетне методът на описание е аналистичен и следва Хронология-та на Аполодор от Атина, като поставя 80 г. между Троянската война (ок. 1148 г. пр. Хр.) и завръщането на Хераклидите (датирано ок. 1104 г. пр. Хр.), след това 328 г. до първата Олимпиада (776/5 г. пр. Хр.) и 730 г. от първата Олимпиада до началото на Галската война (60/59 г. пр. Хр.), при все че в указания от него последен период е налице отклонение от ок. 15 г.
Самото титулуване на труда Историческа библиотека подсказва намерението му да предложи удобно резюме на събития, по-подробно описани в много предишни трудове. Между многобройните му източници, които той все пак препредава критично и в свой индивидуален наратив, са Ктесий Книдски (втора пол. на 5. – нач. на 4. в. пр. Хр.), Мегастен (350-290 г. пр. Хр.), Ефор от Куме в Мала Азия (ок. 400 – ок. 330 г. пр. Хр.), историци от времето на Александър Велики, Полибий (ок. 208 – ок. 125 г. пр. Хр.), както и римският историк Фабий Пиктор (ок. 270 – ок. 200 г. пр. Хр.).
От особена важност за тракийското изворознание е фрагментът от кн. 7 на Диодор, извлечен от схолии на Евсевий и засягащ таласократиите (морските господства) по народи след Троянската война, сред които са пеласгите и траките. Също така многобройни са откъсите от кн. 3, 4, 5 и др., свързани с тракийската митологична древност и с тракийския принос в античното религиозно-културно койне.
Валери Русинов
Литература
Vogel, F., K. T. Fischer (Red.) 1888 – 1906: Diodori bibliotheca historica 5. Leipizig.
Oldfather, C. H. 1933; 19462: Diodorus of Sicily 1 (General Introduction, vii-xxv). London, Cambridge.
Farrington, B. 1937: Diodorus Siculus: Universal historian. Swansea.
Walton, F. R. (Ed.) 1957: Diodorus of Sicily, v. 11-12 (lib. 21-40 et fragmenta). Harvard.
Sacks, K. S. 1990: Diodorus Siculus and the first century. Princeton.
Clarke, K. 1999: Universal perspectives in Historiography. – In: Kraus, C. S. (Ed.) The Limits of Historiography: Genre and Narrative in Ancient Historical Texts. Leiden, 249–279 (= Mnemosyne Suppl. 191).
Hammond, N. 1998: Portents, Prophecies, and Dreams in Diodorus’ Books 14–17. – Greek, Roman, and Byzantine Studies 39.4, 407–428.
Muntz, C. E. 2017: Diodorus Siculus and the World of the Late Roman Republic. Oxford.
Stronk, J. P. 2017: Semiramis’ Legacy. The History of Persia According to Diodorus of Sicily. Edinburgh.