1. М. е превърната окончателно в императорска провинция през 15 г. Нейните граници постепенно се разширяват, най-вече на изток: първоначално до р. Янтра, после се включва и Добруджа чак до делтата на Дунав. Провинцията обхваща голяма територия, която включва дн. Сърбия, Северна България и Северна Добруджа. През 86 г., по стратегически и административни причини, М. е разделена на Горна М. с главен град Сингидунум и Долна М. с главен град Томи, като границата между тях е р. Цибрица.
Провинциалните управители са бивши консули и принадлежат към сенаторското съсловие. Назначавани са лично от императора. Провинциалният управител разполага с многоброен персонал в канцеларията си (officium), в която се извършва основната административно-финансова дейност. Там се пази централният архив (tabularium). Пръв съветник на провинциалния управител е началникът по финансовите въпроси (procurator fisci), разполагащ също с помощен персонал. В императорските провинции управителят е и главнокомандващ провинциалната армия. На него са подчинени легионите и помощните части. Той има и върховна власт над цивилното управление на градовете с ранг на колонии, муниципии и села (vici).
В Долна М. колония е Ескус, а в Горна - Рациария. Муниципии са Найсос, Монтана, Нове, Трезмис, Тропеум Траяни и др. Начело на градското управление стоят duumviri, а градският съвет издава решения за икономическия, културния и религиозния живот в градовете. Висши магистрати се грижат за сигурността и спокойствието в градовете, за продоволствието, съдопроизводството и други важни проблеми.
В градовете има различни обществени и религиозни организации. Малко след средата на II в. западната граница на Долна М. се измества западно от р. Цибрица, до кастела Алмус, а южната граница на провинцията - до предпланините на Хемус. Между 187 и 193 г. Никополис ад Иструм и Марцианополис със своите градски територии преминават от провинция Тракия към провинция Долна М. При императорите Аврелиан и Диоклециан (284-305 г.) стават нови административни промени. Създават се провинциите Крайбрежна Дакия с главен град Рациария, простираща се до р. Утус, като гр. Ескус преминава към нея, и провинция Втора М., разположена на изток от Вит до Черно море и южно от провинция Малка Скития, с главен град Марцианополис.
2. Т. става римска провинция при император Клавдий през 45 г. Тя включва земите на юг от Стара планина, простиращи се между Черно, Егейско и Мраморно море. До 187-193 г. някои територии на север от планината принадлежат също към нея, като Никополис ад Иструм, Марцианополис и др. Първоначално провинцията се управлява от прокуратор с коннически ранг, а от началото на ІІ в. - от сенаторски легат.
Главен град на провинцията е Перинт на Мраморно море, където се намират канцелариите (officia) на управителя и на финансовия прокуратор. Във вътрешността най-значителен град е Филипополис. Там е седалището на тракийския койнон, който се грижи за култа към управляващия император, провежда различни игри и има право на самостоятелни монетни емисии. Основната териториална единица е селото (kome). Няколко села се обединяват в община (komarchia). Провинция Т. е разделена според Плиний Стари на около петдесет стратегии, ръководени от стратези - римски граждани от тракийски произход. Те са пряко подчинени на провинциалния управител. Постепенно обаче тези племенни области се поглъщат от градските територии, особено след урбанизацията на Т., започната при император Траян и продължена от неговите наследници. Клавдий Птолемей говори вече само за 14 стратегии. По времето на император Хадриан през 136 г. стратегиите са почти изцяло премахнати и само някои се запазват като селски територии. Населението в градовете се организира по фили (градски общини, обединени на териториален принцип). Много често към териториите на градските фили се включват и близките села (напр. във Филипополис). Най-многобройни са филите на Филипополис - девет засвидетелствувани досега. Наименованието на фили като Евмолпеида, Кендрисеида, Хебреида и Родопеида показват тракийското присъствие в града и на територията му. Разделянето на фили има главно значение за определянето и събирането на различните данъци и за местните военни набори, филите играят важна роля и в религиозния, и в културния живот на градовете.
Румен Иванов