Фиала (phiale) е чаша или блюдо без дръжки с изпъкнало умбо (омфалос = пъп) в центъра от вътрешната страна. Фиалата е изработвана от глина, бронз или благороден метал. От територията на Древна Тракия са известни много фиали от благороден метал, като част от тях са открити в погребения, но по-голямата част са от съкровища. Най- ранната фиала от благороден метал е открита в погребение от некропола при Дуванлий, Пловдивско - датира се в края на 6 - началото на 5 в. пр. Хр.
Фиалата е съд с особено място в тракийския пир, обредни практики, свързани с възлияния. Тя е царска инсигния, атрибут на свещената власт на царя-жрец.