Писмените сведения за почит към Слънцебога от траките са малобройни. Най-известните и коментирани текстове са на Софокъл, Есхил, Тит Ливий и Макробий (Schol. Il. 13. 705 = Soph. Fr. 523, превод у ИТТ І: 99; Aesch. Fr. 83, превод в ИИТ І: 87; Eur. Rhes. 882-922; Tit. Liv. 40. 22. 7; Macrob. Sat. 1. 11 – виж анализ на текста у Фол 1994: 284 и 102-105; Alex. Polyh. Phrigiaca (?) = Macrob. Sat. 1. 18, 11 = FGrHist. III A 273 F 103 = Фол 1986: 26 и Фол 1994: 102-105). Схолион към Илиада съобщава, че древногръцкият поет Софокъл написал: Хелиос, ти най-почитано божество от конелюбивите траки (Schol. Il. 13. 705 = Soph. Fr. 523), т. е. внушава, че светилото е почитано като свещена сила (Фол 2002: 48 коментира разночетеното ζέβας, ζέλας като орфическо виждане за Хелиос – източник на свещена сила, която буди страхопочитание).
Един запазен фрагмент от Басариди на Есхил (Aesch. Fr. 83) описва обредност в чест на Хелиос на планински връх. Текстът съобщава, че Орфей е ставал преди изгрева на слънцето и се е изкачвал на върха на планината Пангей, за да посрещне пръв светилото, припявайки в съпровод на лира. В същата планина Еврипид (Eur. Rhes. 882-922) локализира пещерата, в която антроподемонът Резос съобщава на вярващите волята на бога Дионис. Този текст е в основата на хипотезата на П. Пердризе, че Пангей е свещена Дионисова планина (Perdrizet 1910). Като добавим към тези два текста и изображенията на Орфей в елинската вазопис (Desbals 1997: II, №№ 1-92), в които певецът е представян седнал на скален връх с лира и заобиколен от тракийски воини, става ясно, че идеята за извършване на обред с възпяване на изгряващия Слънцебог на скален връх е отъждествявана от елините с тракийската обредност.
Валерия Фол