Стремежът на Пафлагонския владетел Корил да владее елински полиси и крайморски крепости по крайбрежието не е изненада. Той добре се вписва в нравите и тенденциите на развитие в своята епоха, като една от същностните характеристики на тази епоха, наричана пред- или протоелинистическа – от средата на VІ до средата на ІV в.пр.Хр. е именно тенденцията на насила налаганата симбиоза между етносна и полисна държавност. Симбиоза чрез владеене от териториалните етносни (неелински) държави на полисните (елински) държави.
Какво представлява етносната териториална държава Пафлагония казва Ксенофонт чрез думите на елина от Синопе Хекатоним. Хекатоним е проксен (=застъпник, защитник) на владетеля/архонта Корил в елинския полис Синопе (Xen. Anab. V, 6, 11), поради което е ясно защо той и синопците добре познават Пафлагония. За проксения говори Ксенофонт и когато описва етносната държава на мосинойките, намираща се източно от тибарените в Пафлагония и западно от полиса Керасунт. Мосинойките имат свой проксен, но в полиса Трапезунт (Xen. Anab. V, 4, 1-2). Несъмнено проксенията е дълголетна практика, която изразява взаимоотношения на мирно съвместно съществуване между етносната и полисната държава. Тя е добре позната и в Европейска Тракия.
Същият този проксен Хекатоним (Xen. Anab. V, 6, 8) недвусмислено заявява, че пафлагоните смятат своята конница за по-добра от конницата на персийския цар. И дори нещо повече -, че те си позволили да не отговорят положително на отправената им от Персиеца покана, защото техният владетел/архонт имал по-големи стремежи.
Понятно е, че тези по-големи стремежи не са напразни и имат основание в многобройността на пафлагонската войска. Само пехотата е над 120 000 бойци (сто и двадесет хиляди) (Xen. Anab. V, 6, 9). Владетелят на тази внушителна държава в Северна Мала Азия – Пафлагония – Корил е назован от Ксенофонт с термина архонт (Xen. Anab. V, 6, 8; VІ, 1,2). Старогръцкото архонт означава управител, княз, но е и синоним на сатрап при персите. Очевидно, че за да използва термина архонт, а не базилевс, Ксенофонт има пред вид съществувала форма на субординация или зависимост, сравнима с васалитет, на пафлагонския владетел от персийския цар. Неслучайно персийският цар Артаксеркс ІІ (404 – 359 г.пр.Хр.) иска конница от Корил. Неслучайно, обаче, и Корил не му я предоставя.
Несъмнено, макар и назован архонт, Корил е един изключително силен владетел, който се смята за достатъчно самостоятелен спрямо персийския цар. Именно като такъв Корил изпраща своя самостоятелна дипломатическа мисия с коне и хубави дрехи при елините на Ксенофонт, когато са все още при Котиора и целта на мисията е да се прекратят взаимните нападения между елини и пафлагони за да се установи мир между тях. (Xen. Anab. VІ, 1,2). На пира, при сключването на този мирен договор се пиело с чаши от рог, каквито се намирали в тази страна (Xen. Anab. VІ, 1, 4). Видно е, че и тук, в Пафлагония, както и в Персия, както и в Европейска Тракия, ритоните и тяхното използване, в този специален случай, са символ на висока социална принадлежност и подчертано дипломатическо уважение.
Ако полисът Котиора и съседната му от изток етносна държава на тибарените представляват североизточния край на областта Пафлагония, то северозападната ù част се очертава около полиса Синопе, за който изрично се казва, че е в Пафлагония (Xen. Anab. VІ, 1, 14-15). Крайбрежието, заключено между тези два полиса е северната морска граница на Пафлагония. Това се разбира още, когато при плаването от Котиора до Синопе (от изток на запад) елините на Ксенофонт имали отляво Пафлагония (Xen. Anab. VІ, 1, 14-15). Това Пафлагонско Черноморие се намира по средата на Южното Анатолийско Черноморие и обхваща около една трета от дължината му. Несъмнено Пафлагония като област, но и като етносна държава, е доста внушителна в Северна Мала Азия. Поради това, може да се каже, че тя е подобна на и е сравнима с културно-историческите и политически реалии в Югоизточна Европа каквито са Тракия и Одриското царство, например.
Полисите, които са известни по Пафлагонското крайбрежие, от запад на изток са три – Синопе (дн. Синоп), Амисос (дн. Самсун) и Котиора (вер. дн. Орду). Между тях се простират великолепни носове и закътани заливи, удобни за приставане на кораби и всякакви плавателни съдове. Кой владее тези носове и кой пристава в тези заливи Ксенофонт не казва. Знанията, които той демонстрира, се отнасят до това за колко време се стига от един до друг елински полис с елински кораб. Очевидно, Ксенофонт не иска да каже кой владее тази крайбрежна земя и вода. За своите съюзници мосинойките разказвачът Ксенофонт не се колебае да представи тяхната местна морска култура, различна от елинската. За своите противници, обаче, офицерът Ксенофонт предпочита да мълчи.
Подобен, но с малко повече индиректна информация, ще се окаже и случаят с Черноморското Анатолийско тракийско пристанище Калпес лимен, намиращо се в Азиатска Тракия (разположена на запад от Пафлагония), както я нарича самият Ксенофонт.
В своята Хеленика (=Гръцка история) Ксенофонт споменава и друг, малко по-късен, владетел на Пафлагония. Неговото име е Отис. Дали е пряк потомък на Корил не е ясно. Но и този владетел, очевидно, разполага със солидна армия щом с лекота дава на спартанския цар Агезилай за борба срещу персийския цар 1 000 конници и 2 000 пелтасти (Xen. Hell. 1, 3-4). Както казва за него знатният персиец Спитридат – съюзник на Агезилай и враг на царя на Персия – Отис е владетел на много земя и голяма сила (Xen. Hell. ІV, 1, 4).
Прави впечатление, че за пафлагонския владетел Отис, плаването по море е безпроблемно. Това се разбира по повод бурната положителна реакция на отправеното му предложение да вземе за жена дъщерята на Спитридат, при което той възкликва, че тя веднага може да бъде доведена при него по море (Xen. Hell. ІV, 1, 14-15).
Известните две имена на владетели на етносната държава Пафлагония са Корил и Отис. Първото се цитира у Димитър Дечев като Coryllus – цар на гетите, а като Scorylo – цар на даките в Европейска Тракия. Съществува възможност то да се изведе и от друго тракийско име (в палеобалкано-западномалоазийски контекст) като например Корибант/ Korybas – жрец на Кибела – едно от прозвищата на малоазийската Велика богиня майка. Тук връзката се налага не само като езиковедска, но и в културно-исторически контекст. При това, тя изглежда по-древна. Второто име Otys/Otus– със суфикса – us, също със сигурност се приема, че е от тракийски произход. При това, Отис се разчита като лично име от Пилос още в Линеар Б ХV – ХІІ в.пр.Хр. Към това трябва да се добави и името Котиора/Kotyora, чиято основа Koty- се свързва с древен тракийски палеобалкано-западномалоазийски ономастичен слой, включващ имена като Котито и Котис.
От текста на Ксенофонт не е достатъчно ясно кой властва по Черноморското крайбрежие на Пафлагония – извън трите елински полиса и тяхната хóра. За сега, може да се предположи, че така както тибарените имат своите крайбрежни крепости, така и други – анонимни за нас – пафлагонски етносни държави, разполагат с такива.
Несъмнено се оказва наличието на мирно съвместно съществуване – мирна симбиоза – между елинските полиси и етносните държави в Пафлагония. На този фон, сравнително слабо се проявява протоелинистическата тенденция за насилствена симбиоза между етносните и полисните държави. Причината за това, вероятно се крие в силата и доминацията на персийския цар, поради което, пафлагонските владетели, колкото и да са силни и могъщи, не са наричани от Ксенофонт базилевси, т.е. царе, а архонти, възприемани с подтест като сатрапи.
По Пафлагонското Черноморие разкопки са правени само при Самсун (=древния град Амисос) и Синоп (=древният град Синопе) – и то доста отдавна. При Синоп – в северозападния приморски край на Пафлагония, освен елинска, се открива и неелинска двуцветна, наричана фригийска керамика още от VІ в.пр.Хр. При Самсун, в средата на Пафлагонското Черноморие, е локализирана селищна могила с пластове от ІІІ, ІІ и І хил.пр.Хр., вкл. и елинистическата епоха. Очевидно, тук се наблюдава хилядолетен местен континуитет. Това се потвърждава и от керамиката. Двуцветната, наричана фригийска керамика при Самсун от І хил.пр.Хр. е същата като при Синоп. Такава двуцветна керамика е откривана по Пафлагонското Черноморие – на север, между Синопе (дн.Синоп) и Амисос (дн. Самсун) и на юг – до Амасия и Себастополис (дн. Солусари). Изводът е, че тя несъмнено е местно явление и не е типичната монохромна сива фригийска керамика. Впрочем, приема се, че току-що очертания четириъгълник, представлява контактна зона, в която съществуват два типа керамика – местна двуцветна и монохромна фригийска. Към това се добавя, че в този район има открити два старофригийски надписа.
Оскъдната археологическа информация идва да покаже, че местното пафлагонско население не само присъства културно-исторически в етносната държава Пафлагония, то е и активно обитаващо Средното крайбрежие на Анатолийско Черноморие – както самостоятелно, така и в симбиоза с елинските полиси.
Литература:
Best, J. Thrakische Namen in mykenischer Schrift. – In: Thracians and Mycenaeans. Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September 1984. Leiden-Sofia, 1989, 135-142.
Detschew, D. Die Thrakischen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 346-347, 460.
French D. The Iron Age on the Black Coast. – Thracia Pontica, 4. Sofia, 1991, 237-240.
Порожанов, K. Общество и държавност у траките, средата на ІІ – началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). София, 1998 (=Studia Thracica, 6), 19.
Порожанов, К. Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). Издателство Рал-Колобър. София, 2012 (=Thracia Antiqua, 11), 163-164; 186-190.
Калин Порожанов