1. Тракийска принцеса, жена на едонския цар Питак. Спомената е от Тукидид [Thuc. 4, 107] по повод на Пелопонеските войни (431 - 404 г. пр. Хр.), когато заедно със синовете на аристократа Гоаксий, тя организира дворцов заговор, за да премахне съпруга си с цел промяната на проатинската ориентация на държавната организация и преминаването на династическия дом на едоните на страната на Спарта.
2. Едно от имената-прозвища на Великата богиня-майка на траките. Богинята е позната в изворите като Артемида Браурония (по-добре Б.) поради названието на областта Браурон в Източна Атика, известен с празниците Браурония в нейна чест, и също има характеристиката на Велика майка. Наименованието Артемида е просто гръцки превод-означение и обяснение на същността ù. През VІ в.пр.Хр. култът е приет за държавен в Атина и дори намира място на акропола, където се издига друг неин храм.
Знае се, че обредът се организира на всеки четири години, но точното време на провеждането му остава неуточнено. Той показва очевидното отъждествяване на богинята с мечката, която е същевременно и нейното жертвено животно. В комедията си "Лизистрата" Аристофан съобщава, че на празника, който явно се свързва с инициация на девиците, то се мимира от съвсем млади момичета., т.нар. мечки (арктои) [Aristoph. Lys. 641-646]. На тях им предстои да встъпят в брак и всички са облечени в шафранени дрехи. На свой ред на ритуално равнище те пък се възприемат като мечи кожи и това е изрично подчертано от нарочно подбрания цвят.
Според лексикона Суда, понеже някога местните жители убиват мечката, богинята ги наказва като им изпраща чумна епидемия [Suidas. s. v. Αρκτšον - A,3597,1; "Αρκτος - A, 3598, 1-2]. За да се спасят от бедствието, хората се задължават да ù посветят момичетата си - арктои, които фиктивно ù принасят в жертва като кози, облечени в дрехите на дъщерите си. Целият ритуал е безспорна инсценировка на човешки жертвоприношения и отвежда към разказа на Херодот за похищението на атическите девойки от пеласгите по време на честването на Артемида Браурония и отвеждането им на о. Лемнос [Hdt. 6, 137-138]. Точно островът е едно от средищата на почитта към Великата богиня-майка на траките, която там се нарича или Бендида, или Великата богиня (мегале теа), или просто Лемнос, за да не остане съмнение в качествената ù определеност.
Върху керамиката от разкопките на светилището в Браурон са засвидетелствани и изображения, сред които се различават две групи представяния на момиченцата. При първата едни от тях тичат около горящ олтар или към него голи или облечени в къси хитони, а другите изпълняват ритмичен танц. Всички те с основание могат да се приемат за арктои, точно такива, каквито са известни и от скулптурата.
В случая голотата съвсем не е признак за някаква оргиастичност, а без съмнение е натоварена с дълбок смислов подтекст. Та нали именно при преходните обреди тя е символ на новото раждане по същия начин като и човек идва гол на света, докато обличането вече показва преминаването към нов статус. С други думи всички тези арктои умират в едно свое състояние, но и отново се раждат в друго - по-извисено.
Тази е причината децата да обикалят храма голи, защото по този начин демонстрират, че придобиват новото си качество, което в социален план бележи техния преход от девиците към невестите. Такава е и най-съкровената цел на посвещението - да ги подготви за женитба, и само онези момиченца, които някога са били мечки - арктои, по-късно ще могат да станат съпруги. Ето как един стих от споменатата вече комедия на Аристофан буквално гласи - "захвърляйки (лишавайки се от) шафранената си дреха бях мечка в Браурониите".
Свободният характер на честването на Артемида Б. включва и някои оргиастични моменти. Отново Аристофан, този път в комедията "Мир", свидетелства, че почитателите се придвижват към Браурон "малко пийнали", "като бият барабан" [Aristoph. Pax. 873]. Сега идва ред на втората група от изображения върху керамичните фрагменти, където момиченцата са представени да тичат. Този път не става въпрос за ритуална конкурсна надпревара, а по-скоро за една жизнерадостна процесия, обладана от веселието и възторга от съприкосновението с богинята, при която свещеният огън се принася от филиала на акропола в главния храм в Браурон.
Във връзка с названието на областта не може да се пропусне и името на жената на Питак - цар на траките едони, Б. [Thuc. 4, 107].
То е важно не само поради възможността да се обясни конкретния повод за превръщането на тракийската богиня Бендида в държавно божество на Атина чрез търсенето на помощта на едонския династически дом, но и поради личностната персонификация на царицата с Великата майка от зоната на Югозападна Тракия - нещо характерно за местната среда. По този начин се оказва, че богинята, почитана в Браурон, не е гръцката Артемида, а господарката на траките, която носи името-прозвище Б.
[Димитър Попов]
Литература:
Попов, Д. 1982: Артемида Брауро (Една трако-пеласгийска богиня). - В: ИБИД, 34, 21-33.