Х. и още Ипта, Епта, Хиппа е известна от два орфически химна. Първият е в чест на Сабазий [Orph. Hymn. 48, 4], а вторият е единственото по рода си литературно произведение, посветено на трако-фригийската идентификация на Великата богиня-майка [Orph. Hymn. 49, t; 49, 1]. В него поетът-молител призовава Х. и я нарича "дойка на Бакх" и "хубавогласна кòра" (девица).
Тя зачита "мистериите на пречистия (свещения, светия) Сабазий и ликува на неговите тайнства, на нощните танци, кънтящи от викове и трепкащи с огън". Обръщението към нея е "хтонична майка" и "царица", за да се подчертае идеята за върховенство на богинята, която обитава "свещената планина Ида във Фригия" или планината "Тмол, хубавата обител на лидите". Химнът завършва с молбата Х. да се яви на "тайнствата на Сабазий", та там "да засияе свещения ù лик".
Името се знае и от няколко споменавания в орфическата литература, тъй като неоплатониците приписват на Орфей някакъв логос за нея. Там Х. е майка на боговете от планината Ида или самата планина, т.е. Идайска майка на Зевс и на другите Синове, която тържествува в условно наречената трако-фригийска зона, ограничена между Централна Лидия при Сарди, където е планината Тмол, Фригия и Югоизточна Тракия. Това показва, че божеското име на първоначално анонимната Велика богиня-майка е еднакво усвоено на старофригийски и на тракийски език.
Теонимът е най-ранно доловим в хидронима Ептапорос - една от реките, които се спускат от Ида - чисто тракийско двусъставно наименование. Първата съставка Епта-Хипта е добре позната и в европейския хинтерланд на Босфора и на Хелеспонта.
В орфическия химн в чест на богинята авторът я определя като "дойка на Вакх", което съвсем не е случайно, защото тя принципно е Майка, но и "кòра" - девица, понеже според системата на тракийския орфизъм самозачева. След като веднъж ражда Сина си - Сабазий, и след като го посвещава в тайнствата, Х. - тази планинска Велика богиня-майка, не само присъства, но и покровителства неговите свещенодействия.
[Димитър Попов]