Сирийските Ваали са богове, които обитават висините и се проявяват чрез гръмотевицата. Тази им същност довежда до синкретизма на сирийския Д. с елинския Зевс и с римския Юпитер. Култът се разпространява в Римската империя предимно като войнишки, но и като цивилен.
Паметниците на Д. имат конвенционална иконография: статуарна група - бик, на чиито рамене е стъпил богът, облечен в римско императорско облекло и представен като възрастен брадат мъж с фригийска шапка. В лявата си ръка държи мълния, а в дясната - двойна брадва. Между паметниците от този вид, разпространени в Мизия,
най-внушителен е този от Одесос.
Друг вид паметници са изображенията на божията ръка. Единствената известна ръка от тракийските земи е от Бизоне. Тя е уникален паметник, на който се вижда изображението на един от Касторите, на орел и на паун с гранатова ябълка в клюна. Тя не се вмества в известните групи от този вид паметници и оборва всички предложени техни класификации, тъй като обединява в себе си и неизменните, и по-рядко срещаните спътници на Д. - орела, долихенската Юнона, Касторите и Виктория. Сравнително големите й размери, както и посвещението на Д. от негов жрец, са основание да се предполага, че тя не увенчава култов жезъл, а е по-скоро символ на бога и служи за култови церемонии на почитатели - войници.
Надписите за Д. са посветени на здравето и на победите на императорите, но има и такива заради оброк, по божия заповед и два надгробни надписа.
Хронологията на разпространението на култа към Д. показва, че в тракийските земи, както и в останалите области на Римската империя, той има своя апогей по време на Северите (194 - 235 г.). Императорите от тази династия произхождат от Сирия и насърчават почитането на култа към Д. Той е по-популярен в Долна и в Горна
Мизия, докато в Тракия са открити четири паметника, според които засега може да се локализира център единствено в Августа Траяна, където е имало храм на Д. В Долна Мизия паметниците се съсредоточават в североизточния й дял. Сред посветителите с военна кариера могат да се открият само войници или офицери от низшия състав, а сред цивилното население - търговци или булевти (членове на градския съвет), но от нетракийски произход.
Д. остава чужд дори и за тракийските войници. Посвещенията в повечето надписи са от жреци на култа и най-често се свързват с управлението на императорите Септимий Север и Каракала. След Александър Север почитането на Д. в тракийските земи заглъхва.
† Маргарита Тачева