Село Мелница се намира на около 60 км южно от гр. Ямбол в района на Дервентските възвишения (бел. авт. – Обектът не е публикуван до момеунта).
Местността в района е пресечено-хълмиста, обрасла с треви, храсти и широколистни дървета. На около 3,5 км югозападно от селото се издига продълговато хълмисто възвишение с обща ориентация северозапад – югоизток, увенчано с гребен от невисоки скали. Хребетът е между две дерета, които се съединяват в северозападния край на скалния венец. След слива дълбокото дере отвежда в посока към р. Тунджа. В най-високата част на възвишението, в четири групи скали, отдалечени на около 150-200 м една от друга, са изсечени скални дискове с различен диаметър и дебелина. Скалните групи са с различна конфигурация и височина и се извисяват различно над околния терен. От югозапад скалите са почти отвесни, а от североизток склонът е полегат и те са достъпни.
Дисковете са изработени откъм североизточната страна на скалите, която се огрява рано сутрин от лъчите на слънцето. Част от слънчевите кръгове са само очертани с врязана линия върху скалите, но по-голямата част от тях са релефно изработени, с диаметър от 0,40 до 0,80 м и дълбочина на релефа от 10 до 15 см. Част от тях са напълно запазени, други - частично, като при климатичните процеси през вековете част от скалите са се нацепили, при което са се отчупвали и части от тях.
Слънчевите дискове са разположени на различна височина върху скалите. На места югозападно от основните групи скали, доста по-ниско под тях по склона, се намират други малки групи скали, върху които също са моделирани слънчеви дискове, но за да се видят от наблюдателя, той трябва да се намира върху най-високата точка на съответния скален масив. Освен скалните дискове, на някои места личат преднамерено изрязвани в скалите скални площадки пред тях, както и правилно оформени в скалите ями, като дълбочината им не може да се уточни без археологически проучвания, тъй като са запълнени отчасти с наносна почва, а в някои от ямите са прорасли и храсти.
Два от кръговете правят изключение от общото правило. Докато другите се огряват от утринните лъчи на слънцето, то при тях слънцето трябва да е преминало зенита си и да залязва. Едва тогава слънчевите лъчи могат да докоснат тяхната повърхност. За издълбаване на тези дискове са използвани места в скалите, които са перпендикулярни на посоката на основния скален масив така, че тилната им част е на североизток, а челната – там където са изрязани дисковете, е на югозапад. Вероятно тези дискове маркират залязването на слънцето, но това може да се потвърди след известни теренни наблюдения от астрономическа гледна точка. По начина на изсичане и групиране на скалните дискове, както и с наличието на скални площадки и ями пред или в непосредствена до тях близост, това слънчево светилище има близки паралели с подобни на него слънчеви светилища във Фригия.
На съседният рид в североизточна посока е разположен могилен некропол.
В. Фол, И. Илиев, С. Бакърджиев
Литература
Фол, В. 2007: Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността (= Studia Thracica 10). София.