Със сигурност не е необходимо да бъдат убеждавани историци в справедливостта на констатацията, че голяма част от проблемите на днешния ден води своето начало от миналия и по-миналия век и поради това за съвременното общество изучаването на историята има огромно значение. Същото важи и за връзките между отделните исторически епохи назад във времето, докато стигнем до тези между Средновековието и Античността, между Античността и праисторията. Именно с това виждане е създадена тракологията - дисциплината, която изучава спецификата на Античността в земите на траките - виждането за връзките както с предходната, така и със следващата епоха и със съзнанието за важността на разбирането на всяка една, за да може да бъде осмислено цялото.
Другият важен елемент, поставен в основите на тракологията, е нейният интердисциплинарен подход в изследванията. Той е заложен още от Вилхелм Томашек, смятан с основание за първия траколог, в основополагащия му труд „Древните траки. Едно етнологично изследване", в който двете части - историята на племената и тракийските езикови остатъци - представляват единно и неразривно цяло. Този метод е възприет като основен и при институционализирането на тракологията чрез създаването преди 40 години на Института по тракология при БАН. Не случайно „бащите-основатели" са историци и класически филолози: акад. Вл. Георгиев, проф. Ал. Фол, проф. Велизар Велков, проф. Георги Михайлов, проф. Иван Венедиков, проф. Христо Данов, проф. Василка Тъпкова-Заимова. Трябва обаче да се отбележи, че Томашековият метод претърпява съществено развитие в две насоки. От една страна използването на сведенията на античните автори, което у Томашек и до голяма степен през първата половина на ХХ век е твърде статично, бива приведено в съответствие с новите виждания в науката за хронологично стратиграфиране на данните. От друга страна се разширява кръгът на дисциплините, чрез които се изучават траките, като към историята, археологията и езикознанието се прибавят историческа етнография, историческа география, културна антропология, нумизматика, ономастика, палеобалканистика, изучаване на културното наследство на траките в по-късните епохи. В съответствие с този разширен кръг институтът е замислен не като единствено звено, което да изучава траките, а като фокус за изследванията на историци, археолози, лингвисти, етнографи от университетите и други институти на Академията, от музеите в страната, както и на колеги от други страни.
Няма да се спирам на извървения път и постиженията на тракологията, което ще направи проф. К. Порожанов, дългогодишен научен секретар на института (по-късно ЦТ). Искам само да подчертая, че този стремеж за обединяване на усилията на учени от различни дисциплини и различни институтции е наша научна политика и днес. Учени от всички изброени направления, както и от най-различни институции - от университетите в Калифорния, Монреал и Барселона, СУ (катедрите по стара история, по археология и по класическа филология), НБУ, ЮЗУ- Благоевград, НАИМ и ИЕФЕМ на БАН, както и от музеи от страната - взеха участие със свои статии в новоизлезлия том ХХ на нашата поредица Thracia. Като изказвам на всички автори благодарност за посветените на нашия юбилей научни приноси, се надявам това плодотворно сътрудничество да продължи и занапред. Ние каним всички колеги според своя научен профил да участват с доклади в нашите семинари по текущите ни проекти „Тракия и Рим" и „Извори за Тракия и траките", както и със статии в списанието ни Orpheus. Имаме разбира се и други планове, а се надявам на тези семинари да се родят идеи и за нови съвместни проекти.
Искам да изтъкна също трайната и вече многогодишна тенденция в ЦТ за използване на компютърните технологии в проекти като Мултимедиен модел на трибалските царски гробници в Могиланската могила - Враца и Glotta. База данни за тракийския език". Особено важно място тук заема проектът Електронна енциклопедия „Древна Тракия и траките", тъй като, увлечени в академичните си занимания, ние оставаме длъжници на популяризирането на изследванията си. Надяваме се енциклопедията да запълни поне отчасти тази празнина.
Тук е моментът да кажа няколко думи и за позицията на тракологията в съвременното българско общество. Археологическите открития за тракийската древност винаги са се радвали на огромен и оправдан интерес, но те са дело преди всичко на колегите археолози от НАИМ, СУ и музеите в страната; ние имаме малко на брой археолози и сме преди всичко ползватели на археологическата информация. Затова ще се спра само на отношението по-общо към тракологията като цяло, при което с интерес наблюдавам две крайни и при това противоположни явления. Съвременните технологии и средства за комуникации създадоха възможности всеки да изкаже публично мнението си по всеки въпрос и науката не прави изключение. В многобройни сайтове, блогове и форуми се разпространяват както напълно достоверни факти за траките (когато са почерпани от сериозни научни източници), така и парадоксални небивалици. Самородни ентусиасти на тракийската история представят революционни идеи от рода на тези, че славяните са траки (или траките - славяни), от друга страна - че прабългарите са траки (или траките са прабългари, с което пък българите сме обявени за автохтонно от веки веков население на Балканите) и др. под. Не са отминати и лингвистичните „изследвания". Има например „открития", че траките са създали египетските йероглифи. Неотдавна един самоук езиковед ми изпрати труда си за тракийската азбука. Печален е фактът, че се издават и книги от подобни „автори", като този, който обяви един коптски превод на Новия завет за Biblia Bessica и ни ощастливи с още няколко тома със свои прозрения. За съжаление такива произволни и некомпетентни твърдения често придобиват широко разпространение, което е тревожно. Същевременно авторите им обвиняват учените траколози, че крият тези и подобни „истини", а тази „мрежова история" се приема за меродавна от доста млади хора.
На другия полюс са твърденията, че траки всъщност няма, а създаването на Института по тракология е една манипулация на българската история. Това е есенцията на едно анонимно писание, разпространявано преди време в мрежата, но има и сериозни учени, които изглежда не са далеч от тази мисъл. Така един уважаван социален антрополог съвсем сериозно заявява на страниците на едно луксозно списание, че като се заровил в трудовете по тракология, установил, че Александър Фол „е извършил подвиг от Толкинов мащаб - сътворил е тракийската цивилизация от няколко несигурни паметника подобно на Middle Earth...".
Каква би могла да бъде нашата позиция между тези две крайности? Тя е единствено възможната - ние не искаме нито да преувеличаваме, нито да подценяваме значението на тракийската история и култура както в рамките на Античността, така и в рамките на историята на българските земи от древността до наши дни. Хипотези в науката винаги е имало и ще има. Някои от тях се доказват, други с течение на времето биват отхвърлени, но ние ги градим винаги въз основа на наличните данни на античните автори, археологическите находки и другите възможни източници. А тези данни в никакъв случай не са „няколко несигурни източника". Но ние също така нямаме нужда да заместваме липсващото самочувствие на българина чрез измислено величие. Като античници ние добре знаем и се ръководим от максимата на Тацит „Sine ira et studio". Стремим се да провеждаме изследванията си без гняв и пристрастие. Само така те могат да бъдат полезни. Именно затова няма и да се разгневим или да подходим пристрастно към нито една от горните крайности. Ясно ни е, че (според сполучливия израз на един журналист) „Безопасна история на България никой никога няма да напише. Писание, което да се хареса на всички, да е достатъчно безопасно за авторите му и в същото време да е общоприето поне с доверие, ако не с жар, изглежда не може да има." Но наша задача е да се постараем знанията за тракийската древност да достигнат до възможно най-широк кръг читатели.
Накрая трябва да кажа няколко думи и във връзка с факта, че институтът, 40-годишнината от чието основаване честваме днес, след т. нар. реформи в БАН вече не съществува като самостоятелно научно звено, а е част от обединения Институт за балканистика с Център по тракология. И днес, както и преди две години, смятам това решение за грешка, преди всичко поради пострадалия в следствие на това международен авторитет на институцията, а с това - и на българската тракология. Същевременно искам да изкажа задоволството и благодарността си в еднаква степен към всички членове и на двата преди самостоятелни института за спокойствието и мъдростта, с които извършиха това нелеко сливане. Благодарение на това научната ни работа влезе в релси въпреки сътресенията и въпреки хронологическите различия между изучаваните от нас епохи успяхме да намерим допирни точки за съвместни изследвания и научни изяви.
Надявам се перспективите за тези изследвания да са благоприятни. За това обаче не са достатъчни нашите компетентност, усилия и добра воля. Необходима е и добра научна политика от страна на управляващите. Необходимо е най-сетне да се разбере и осмисли значението на хуманитарните науки за развитието на устойчиво общество, към каквото се стремим засега само на думи. Затова бих искала да завърша с думите на акад. Иван Евстратиев Гешов, дългогодишен председател на БАН, политик и държавник, който е разбирал добре значението на науката и образованието: „Най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ". Това е и крайната цел, за която всички ние работим.
Светлана Янакиева