Районът на община Брезово е част от Сърнена гора – най-източния дял на Средна гора. Този дял на планината се простира на запад от пролома на р. Стряма до завоя на р. Тунджа на изток. Крайната източа точка на Сърнена гора е Зайчи връх, където са разположени скалното светилище обсерватория и тракийският град Кабиле. Тази част на Средна гора е най-ниската и най-тясната, но това не я прави лесно проходима.
Физикогеографските условия в Средна гора и в полетата между нея и Стара планина, както и тракийската низина на юг предопределят поминъка на населението – животновъдство, земеделие, дърводобив и пчеларство. Златните и медни залежи в района са разработвани още в най-дълбока древност. Реките са златоносни и до днес пясъкът в тях се промива от златотърсачи. Стара планина е естествената преграда от север, а Средна гора предлага идеални стратегически височини за наблюдение и закрила от юг. Тези условия за живот са определящи за формирането през древността на локални политически и религиозни центрове. Някои от тях от 5. в. пр. Хр. до включването им в пределите на Римската империя най-вероятно са със статут на парадинастически центрове на Одриската държава. Един от тези политически и религиозни центрове е в района на гр. Брезово и селата Розовец, Бабек, Свежен, Златосел. Хипотезата се подкрепя от откритите случайно още в далечната 1851 г. златен венец, сребърен ритон, два златни царски пръстени, сребърни апликации от украсата на конска амуниция, споменаването на мегалити от братя Шкорпил и по-късните открития на богати аристократични погребения и различни по вид мегалитни паметници (Шкорпил, К. и Шкорпил, Х. 1898; Филов 1920; Филов 1934; Велков 1935; Велков 1938; Венедиков и Герасимов 1973; Кисьов 2003; Фол, В. 2015; Fol and Konstantinov 2016).
В гореописания район са документирани множество мегалитни паметници, на някои от които в научната литература не е оповестен аналог – обелиските, наричани Правите камъни (GPS координати N 42 28 55.8, E 25 05 16.6, надморска височина 694 м), Люляковото светилище със слънчева стела (GPS координати N 42 27 53.2, E 25 04 28.0, надморска височина 726 м), светилището с мегалитната сфера Яйцето на змеицата (GPS координати N 42 28 49.9, E 25 02 45.8, надморска височина 755 м), долменът Плочата (GPS координати N 42 26 11.4, E 25 01 37, надморска височина 654 м; Fol and Konstantinov 2016; Kirilova 2016), мегалитна сънчева врата със слънчев диск (GPS координати N 42 28.750, E 025 07.438, надморска височина 781 м; Фол, В. 2019).
Валерия Фол