1. Милтиад (М.) Стария – атинянин, син на Кипсел, от аристократичния род на Филаидите, чиято генеалогия се извежда от Аякс. Към 561/560 г. пр. Хр. той използва предсказанието на оракула в Делфи и се намесва на страната на долонките в бойните им действия срещу съседните им апсинтии и опустошителните им набези на Тракийския Херсонес. Начело на колонисти М. завзема страната, прегражда провлака на полуострова между градовете Кардия и Пактие, за да не могат повече враговете да нахлуват, построява на различни места стражеви крепости, иззема със сила част от реколтата, урежда елините, които го придружават и установява стабилност на своеобразното трако-атинско обединение – организация, при която местните политически традиции взаимодействат с някои черти на ранногръцката тирания [Hdt. 6, 34-41].
Със силата на оръжието М. укротява вътрешните борби и недоразумения, възпира външната опасност и дори подхваща агресивни бойни действия срещу Лампсак, но там поради засада попада в плен. Жителите на града го освобождават поради застъпничеството на лидийския цар Крез (560 – 546 г. пр. н.). М. умира бездетен и е наследен от племенника си Стесагор – син на Кимон, негов брат по майчина линия.
2. М. Младия – брат на Стесагор и следователно също племенник на М. Стария, от рода на Филаидите. Става така, че поради раздвижването на местната аристокрация и настроенията сред долонките, които се подклаждат допълнително към недоволство и от лампсакените, Стесагор, който също е бездетен, е посечен с брадва от човек, който се представя за беглец, но всъщност е негов най-зъл враг. Именно тогава, около 524 г. пр. Хр., М. поема властта в Тракийския Херсонес и дори се ползва от подкрепата на враждебния род на Пизистратидите поради общите им външнополитически интереси и то точно да обхванат за атиняните възловите невралгични позиции в Югоизточна и Югозападна Тракия и по този начин да оплетат страната като в мрежа.
Според разказа на Херодот когато херсонеските първенци се събират и идват вкупом да му изкажат съболезнованията си за гибелта на брат му, М. заповядва да ги вържат и тъй пресича вътрешните претенции и неразбории, и покорява полуострова.
Около 515 г. пр. Хр., благодарение на женитбата си с принцеса Хегесипила – дъщеря на тракийския (най-вероятно от бисалтите) цар Олор, той поддържа и 500 наемници и по този начин затвърждава едноличната си власт в трако-гръцкото обединение въз основа на местния опит и запазва целостта му с оглед интересите на Атина. От този брак се ражда Кимон – впоследствие виден атински политически деец [Plut. Cim.].
[Д. Попов]
Литература:
Berve, H. 1937: Miltiades. Studien zur Geschichte des Mannes und seiner Zeit. München.
Hammond, N. G. Z. 1956: The Philaides and the Chersonese.