Бог, който, както сочи името му, има малоазийски произход, но много рано прониква в Елада и се числи към младото олимпийско поколение. Култът към него получава широко разпространение. Поради отмъстителната ревност на Хера, майка му Лето е принудена да бяга, намира убежище и ражда децата си на о. Астерия, който се нарича в чест на А. Делос (ясен, блестящ).
Зевс признава сина си и му подарява златен венец и колесница, теглена от лебеди, които отвеждат А. в страната на хипербореите. Тук А. създава свой култ, който се чествува под открито небе. След време той се връща в Елада и пристига в Делфи, а пътуванията и завръщанията му стават от този момент ежегодни.
В Делфи А. убива чудовището Питон (според други версии то се нарича Делфине), което пази стария оракул на Темида (или на Гея) и освобождава областта от неговата власт. За да ознаменува победата си, той учредява Питийските игри.
По време на периодичните му посещения при хипербореите, светилището в Делфи се владее от Дионис и там именно Орфей извършва своята реформа - съчетаване на соларното и на хтоничното начало, краен синтез на тракийското религиозно мислене и на доктрината на тракийския орфизъм.
А. се почита на много места в Елада. Най-големите му светилища с общоелински характер са в Делфи и в Делос. Прочути са и култовите центрове в Мала Азия като Кларос, Дидима, Колофон и др. Култът му сравнително рано заема едно от важните места в римската религия. Октавиан Август дори го обявява за свой патрон и учредява в негова чест игри.
В Тракия култът към А. прониква посредством гръцките колонисти, които го почитат, обикновено, като водач и основно божество. В Абдера А. се слива с местното тракийско божество Дерайнос. В Маронея също има негово светилище. Там свещенодейства жрецът на А. Марон, който посреща и богато дарява Одисей и спътниците му, когато минават по тези места.
А. се почита като бог-покровител на колонистите в почти всички елински колонии по западния бряг на Черно море - Одесос, Аполония, Месамбрия и др. Култът се разпространява и в същинска Тракия още през елинистическата епоха, вероятно във връзка с голямата популярност на светилището му в Делфи, и особено през римската епоха.
Характерът на паметниците от светилището при с. Лозен, Хасковско, разкрива първото проникване на култа в районите на Югоизточна Тракия и по долините на р. Хеброс и на р. Артеск. Тук А. се свързва с Тракийския конник и се синкретизира с него. Вероятно поради някои общи черти, които откриват почитателите в двата култа, а именно, функциите на божества покровители. В този район, вече свързан с Хероса, А. е особено популярен. Известни са светилищата му при с. Крън, Казанлъшко, с. Виден, с. Кирил и Методиево, Хасковско и др. Във всички тях А. носи и местен епитет, и иконографията на Хероса, а само в някои изолирани случаи запазва гръцката си иконография - сам или понякога с Дафне.
Култът към А., отново свързан с Тракийския конник, прониква и във Филипополис, на чиято територия са засвидетелствани няколко светилища. В самия град А. се почита в синкретизъм с местното тракийско божество Кендрисос, известно и със своя храм. В чест на А. Кендрисос са и организираните в града Питийски игри, които по-късно получават от името на своя покровител названието Кендрисийски.
До известна степен в гръцки аспект култът към А. е засвидетелствуван в Сердика и в Пауталия. В провинция Долна Мизия А. е най-популярен в нейната източна част. В повечето случаи там също се свързва с Тракийския конник и често носи местни епитети.
Гъста мрежа от светилища на А. са открити на територията на Марцианополис, а най-голямото е това при с. Драгановец, Търговищко, където А. носи местния епитет Ауларкенос, т. е. покровител на селището и на семейството.
На запад паметниците, свързани с А., намаляват. По изображенията на монетите на Никополис ад Иструм се вижда, че там култът към А. се почита по-скоро в гръко-малоазийски аспект, каквато е и цялата култура на града.
По долнодунавския лимес, поради силната романизация и поради разположените там римски войски, е познат един малко по-разпространен култ към А., свързан с Диана. Особено известно е светилището на двете божества при Монтана - седалище на римските помощни войски, които отбраняват района. Откритите материали показват черти на силна романизация при почитания там култ. В местната религия той се измества от този на Асклепий, с функциите на покровител, отново свързан с околните светилища и с Тракийския конник.
Златозара Гочева