Първоначално Римската империя фактически се ръководи от майка му Мамея [Herod. 6. 1. 2]. Създава се и специален съвет от сенатори за управление на държавата, начело с видния юрист Улпиан. Той е назначен за префект на преторианската гвардия (личната охрана на императора) [Cass. Dio 80. 1]. Тази първа реформа е последвана от други с цел възстановяване на политическото значение на сената и ограничаване на нарастващото влияние на войската.
По нареждане на А. С. на живеещите в граничните области се раздават земи, роби и добитък при условие, че синовете им ще служат в армията. Създадена е и специална категория войници, която да обработва земята в граничните области и да отговаря за отбраната на границата. През 234 г. управителят на Долна Мизия Деций - бъдещият император (249-251 г.), възстановява пътищата и мостовете в провинцията.
През 224 г. на изток възниква силната държава на сасанидите, чийто пръв владетел Ардашир (224-240 г.) се обявява за наследник на Ахеменидите и иска от А. С. да му отстъпи всички римски владения в Азия и в Северна Африка. В началото на 232 г. А. С. успява да разбие персите, с което за известно време прекратява техните набези на римска територия [Неrоd. 6. 5-7].
В началото на 235 г. А. С. потегля на поход срещу нахлулите германски племена, но на 19.III.235 г. той и майка му са убити от разбунтувалите се войници. Те избират за император своя военачалник Максимин Тракиеца [Неrоd. 6. 9. 7].
Кирил Мерджански