Зибютидес
Zibuq…dej
Тракийска глоса, запазена в лескикона на Хезихий, която се смята за един от сигурните тракийски езикови остатъци.
Думата е коментирана не само в езиковедската литература, но като тракийско нарицателно име за „благородници' е възприета и в изследванията на тракийската история и култура, и въз основа на това значение се използва в анализите: Zibuq…dej a„ Qr´ssai, À Qr´kej gn»sioi.
Историята на тълкуването на З. е проследена у Ж. Велкова. Изследователите са единодушни, че З. означава "благородни(те) (мъже и/или жени) при траките" и търсят етимологични обяснения в тази посока. Пръв Р. Рьослер определя З. като "свободни, благородни". В. Георгиев също разбира З. като "благородните тракийки и траки". Д. Дечев превежда: "благородниците при траките".
Все пак думата остава с неясна етимология, тъй като обяснението на лексикографа е твърде лаконично и неясно и не допуска сигурно тълкуване на значението на глосата. Много са въпросите около този кратък текст: как трябва да се разбира в случая gn»sioj?; защо се говори отделно за жени и за мъже?; защо авторът употребява ½ ("или"), а не καὶ ("и")? Не е ясно какъв точно е синтаксисът на изречението - дали е казано "Зибютидес: тракийките или истински траки", или "Зибютидес: истинските тракийки или траки"? Въпросът е дали прилагателното gn»sioi и определителният член αƒ се отнасят както към Qr´ssai (ж. р., мн. ч.), така и към Qr´kej (м. р., мн. ч.), или αƒ определя само Qr´ssai, а gn»sioi е определение само на Qr´kej. Във втория случай синтактичната конструкция gn»sioi Qr´kej остава без определителен член, тъй като вероятно по този начин се изразява някаква неопределеност.
Gn»sioj не означава "благороден", което на старогръцки би било eÙgen»j, gn»sioj или може би eÙpatr…dhj, а "принадлежащ към рода: легитимно заченат, роден от законен брак, пълноправен; родствен (роднина); истински (неподправен, оригинален), истински (верен, настоящ, същински), истински (действителен), легитимен, пълноправен".
В лексикона на Хезихий, чийто основен източник или модел етози на Диогениан, gn»sioj се среща в различни граматични форми в още двадесет и две речникови статии, които според значението на gn»sioj могат да се разделят на четири групи: 1. леми (11 статии), където gn»sioj е употребен като "легитимно заченат, роден от законен брак, с чист произход; законен, собствен, родствен; антоним на nÒqoj"; 2. леми (3 статии), където значението е "с чист местен произход, автохтонен, коренен жител"; 3. леми (4 статии), значение на gn»sioj "истински, истинен, законен"; 4. леми (4 статии) - "истински, искрен, честен".
Вероятно в обяснението на З. прилагателното gn»sioj трябва да се разбира в смисъла на „qagenÁj, aÙtÒcqwn и aÙtigen»j ("автохтонен, с чист, местен произход"), които лексикографът обяснява чрез gn»sioj. С такова значение думата се употребява и от други автори - Филип се жени за Клеопатра, която е единствената му жена от македонски произход; на сватбата нейният чичо Атал казва: nàn mšntoi gn»sioi... ka… oØ nÒqoi basile‹j genennhq»sontai [Athen. 13, 5, 20-5]. За схолиаста към Пиндар ™gcèpioi basile‹j са именно gn»sioi basile‹j [Scholia in Pindarum: Scholia et glossae in Ol. : O 9, 79-84, 7-8]. Херодиан също равнопоставя gn»sioi, ‡gwhtej и „qagene‹j [Herodian. 3, 2, 678, 8-9; 3, 1, 401, 21-2 = Steph. Byz. 209, 18; Herodian. 3, 2, 523, 27]. Етеокритите на о. Крит за Евстатий са αÙτÒχθονες, Iqagene‹j, gn»sioi tÁj cÒraj [Eustath. Comm. ad Hom. Od. Vol. 2, p. 197, 29-32].
Тъй като изречението на Хезихий, както вече отбелязахме, може да се разчлени синтактично по два начина, преводът ще звучи като: "Зибютидес: тракийките; или истински (с чист, местен произход, автохтонни, коренни) траки" или "Зибютидес: истинските (местните, автохтонните, коренните) тракийки или траки". Възможно е думата З. в тракийския да е едно обобщаващо съществително нарицатерно за всички (лица, родове, социални групи) с изначален, местен, коренен произход или с претенции за такъв произход.
Също така е възможно думата З. да е регистрирана в лексикона като име на част от населението или на стар тракийски род подобно на множество други имена на родове, които според К. Лате също като З. произхождат от лексикона на Диогениан. Например: 'EteÒkrhtej: oƒ aØtÒcqonej; brÚqakej: ... À γšωος „qagenîn; A„geiroÒmoi: „qagene‹j tinej 'Aq»nhsin. С подобно обяснение в лексикона влизат `Hsuc…dai, Zeuxant…dai, Khfise‹j, Koll…dai, Kwlie‹j, Lukom…dai, Speusandr…dai. Особено интересна е лемата Pamf…dej: guna‹kej 'Aq»nhsin ¢pÕ P£mfou tÕ gšnoj œcousai.
Лексикографът систематично регистрира имена на родове и е много възможно глосата З. да принадлежи към тази лексикална група. По всяка вероятност думата е разбрана като име и като такова е вписана в лексикона. Не е ясно все пак към кой от двата пола се отнася, което води и до колебанието между тракийки и траки. Зад имена, завършващи на -…dej, обикновено стоят лица от женски пол. В самия лексикон се срещат например вече споменатите Памфиди (Pamf…dej) и много имена на музи, нимфи, жрици и последователки на различни култове. За сравнение могат да се споменат и известните Данаиди (Danadej), както и жените от рода на Хесухидите Хесухидите (`Hsuc…dej), [Callim. F 681, 2 Pfeiffer; срв. Toepfer, с. 173].
Много е възможно авторът да се опитва тук да обясни случай, подобен на `Hsuc…dai – `Hsuc…dej. Вероятно думата З. е ъзприета като някаква неправилна форма, която иначе трябвада звучи Ζιβυθ…δαι. Тази форма, от своя страна, влиза в парадигмата на имената от мъжки род, завършващи на -…dej / мн.ч. -…dai, към която принадлежат и патронимично образуваните родови имена.
Във връзка с това трябва да се спомене и двойното вписване в лексикона на eÙpatr…dai и eÙpatr…dhj. В „Маркиановият кодекс' (Codex Marcianus), чрез който съчинението на Хезихий достига до нас, освен глосата *eÙpatr…dai: aÙtÒcqonej An < ka… m¾ > ™p»ludej има и запис eÙpatr…dej: oƒ aÙtÒcqonej oÙcˆ ™p…ludej, който не е включен от Музурус, първия издател на лексикона. Лемата Kartemn…dej: oƒ GortÚnioi. KrÁtej е още един пример за име от мъжки род, завършващо на -…dej.
В заключение могат да се направят някои предположения. Ако с обяснението aƒ Qr´ssai, À Qr´kej gn»sioi лексикографът има предвид "тракийките; или (някои) истински (автохтонни) траки", а не "истинските (автохтонните) тракийки и траки", може по-скоро да се мисли, че глосата З. е вписана като име. В някакъв текст и в някаква връзка вероятно е открита думата З. като название за тракийките въобще или за тракийките от някакъв определен контекст. Авторът я записва и прави опит да обясни, че в случая - подобно на Pamphides и Hesychides - най-вероятно става въпрос за жените на една част от тракийското население от коренен произход (от стар тракийски род?) и че З. трябва да се разбира като име, отнасящо се не само до жените.
Може би в глосата са контаминирани няколко извора, които дават различни обяснения. Възможно е в процеса на създаване и променяне на лексикона тя да е силно преработена или съкратена и така да е станала неясна. Вероятно е дори в нея да има грешка. Самият Лате отбелязва, че взаимното повлияване на завършеците на лема и обяснение овежда до множество грешки в кодекса.
Ако обаче за по-вероятна се приеме синтактичната структура "З.: истинските (автохтонните) тракийки или траки", тогава З. трябва да се разглежда по-скоро като съществително нарицателно, като общо название, отколкото като собствено име.
Друг вариант за интерпретиране на изречението възниква, ако γν»σιος - съответно на дефиницията на самия Хезихий (вж. γν»σιος·; срв. също и *ÐmÒgnaia:) - се разбере като синоним на ‡dioj, o„ke‹oj и ÐmÒgnioj. Преводът в този случай би звучал така: "Зибютидес: родствените, близките тракийки и траки" или "Зибютидес: тракийките или траките, които са роднини", а думата zibuq…dej може да се възприеме като съществително нарицателно за някакви директни, законни (кръвни) роднини. Възможно е З. да обозначава качество, което е и съществен признак на благородничеството, какъвто определено е автохтонният и коренният произход. Но да се твърди, че това е думата за "благородниците" в тракийския език, е не напълно обосновано. В такъв случай може да се очаква З. да се интерпретира подобно на 'Armeqe‹s: oƒ eÙpatr…dai ™n KÚprJ. Глосата е неясна и обяснението е недостатъчно, за да може със сигурност да се каже каква точно дума е З. и какво точно означава.
Както вече се спомена, не се знае в какъв текст или контекст името З. се появява в гръцката литература. Възможно е в някаква комедия или трагедия така да са били наречени жените потомци на някакъв тракиец Zibythos. А може би едно действително съществуващо тракийско родово име, изведено от някакъв (митичен?) Zi-/Dibythos като родоначалник, е предадено на гръцки чрез едно окончание по елински модел. За съжаление не е известно нищо по-определено нито за структурите на родствената система, нито за генеалогията при някое от тракийските племена, за да може да се отговори на въпроса как са образувани родовите имена в тракийския език.
Добриела Котова
Литература:
Георгиев, В. 1977: Траките и техният език. София, с. 16, 103.
Котова, Д. 2007/4: Тракийската глоса zibuq…dej. - СпБАН, 76-79.
Detschev, D. 19762: Die Thrakischen Sprachreste. Wien, с. 187.
Gemoll, W. 1991: Griechisch-Deutsches Schul- und Handwörterbuch. Durchgesehen und erweitert von Karl Vretska. 9. Aufl., Nachdr., München.
Kotova, D. 2006: Die thrakische Glosse zibuq…dej. - Orpheus 16, 55-60.
Latte, K. 1953: Hesychii Alexandrini Lexicon, Vol. 1. Copenhagen.
Latte, K. 1942: Neues zur klassischen Literatur aus Hesych. - Mnemosyne 3, 10, 81-96.
Liddell, H. G. - Scott, R. 1940: A Greek-English Lexicon. Revised and augmented throughout by Sir Henry Stuart Jones with the assistance of Roderick McKenzie. Oxford.
Pape, W. 1954: Griechisch-Deutsches Handwörterbuch, bearbeitet von M. Sengebusch. Graz.
Roesler, R. 1873: Einiges über das Thrakische. - In: Zeitschrift für die österreichischen Gymnasien 105-116.
Schmidt, M. 1858: Hesychii Alexandrini Lexicon. Amsterdam.
Schultz, H. 1913: Hesychios (9). - RE, Bd. XVI. Stuttgart.
Toepfer, I. 1889: Attische Genealogie. Berlin, с. 173.
Tosi, R. 1998: Hesychios (1). DNP, Bd. 4, Stuttgart - Weimar.
Velkova, Ž. 1986: The Thracian Glosses. Contribution to the Study of the Thracian Vocabulary. Amsterdam, 70-71.
DNP = Der Neue Pauly. Enzyklopädie der Antike. Hrsg. von Hubert Canchic u a. Stuttgart - Weimar.
RE = Paulys Real-Encyclopaedie der classischen Alterthumswissenschaft. Begr. von August Pauly. Neue Bearbeitung / unter Mitwirkung zahlreicher Fachgenossen hrsg. von Georg Wissowa. Stuttgart.