Артаксеркс III (Охус)

358 – 338 г.пр.Хр.

(стперс. Artaxšaçrā, със значение “чието царуване е чрез истината”, стгрц.  'Artaxšrxhs, лат. Artaxerxes).

Трети син на Артаксеркс ІІ и царица Статира. Съпруг на много жени, от които има повече от 115 синове, повечето убити след смъртта му. През античността се шири слух, че му е предлагана за жена една от дъщерите на македонския цар, която А. ІІІ върнал на баща й, заради лошия й дъх. Едно мнение обаче внушава, че била бременна от него и това бил бъдещият Александър Велики, което му давало правата над титлата шахиншах на Персия. До заемане на престола А. ІІІ носи името Охус. След интронизацията заповядва да изтребят всичките му близки роднини, като за един ден са убити 80 негови братя. Първоначално се справя с въстания в Мала Азия и Сирия, както и с нахлувания през границата. Заповядва на всички сатрапи в Мала Азия да разпуснат армиите си. Не се подчинява единствено Артабаз, сатрап на Хелеспонтийска Фригия и върховен главнокомандващ на цялата малоазийска армия. Към него се присъединява сатрапът на Мизия Оронт. Въстанието е подкрепено и с атинска войска под предводителството на Харес, но А. заплашва с нападение над Елада и войската е отзована, а Атина признава независимостта на Хиос, Кос, Родос и Бизантион. През 352 г.пр.Хр. въстанието е потушено. Артабаз бяга при македонския цар Филип ІІ, а Оронт се предава. В 350 г.пр.Хр. А. ІІІ се опитва да превземе Египет, но фараонът Нектанеб ІІ, подкрепян от елински наемници, начело с атинския пълководец Диофант и спартанеца Ламий, успява да отблъсне нападението. През 349 г.пр.Хр. въстават финикийските градове, начело с Тенес, цар на Сидон, който се обръща за помощ към Египет. Военните действия се пренасят на територията на персите в Киликия, Юдея и Кипър. През 345 г.пр.Хр. А. ІІІ започва настъпление срещу Сидон. Въстанието е потушено заради предателство на сидонския цар и на елинския наемник Ментор. Въпреки това Тенес е екзекутиран, а елините преминават на служба при персите. Потушени са въстания също в Кипър и Саламин, след което персийският цар се заема енергично да възстанови Ахеменидската империя в предишните й велики граници. През 342 г.пр.Хр. завладява цял Египет и възстановява властта на персите над египетския трон (31-ва династия фараони). Градове и крепостни стени са разрушени, а храмовете разграбени. До края на живота си А. ІІІ успява да възстанови границите на империята в почти пълния й размер. Постига контрол над Източната част на Средиземно море и над много от островите от Атинската морска империя. Полага усилия за потискане възхода на македонското царство, с което се оказва косвен съюзник на одриския цар Керсеблепт в Югоизточна Европа. В 341/340 г.пр.Хр. подпомага финалния опит на последния голям тракийски цар Керсеблепт в борбата за запазване на независимостта на неговото Одриско царство, както и на полиса Перинт, чрез въоръжаване на армия срещу домогванията на македонския цар Филип ІІ. В края на царуването си Филип ІІ се опитва да подготви инвазия срещу Персия, но не е подкрепен от Атина. А. ІІІ прави промени в религиозния живот като въвежда към поклонението на Ахурамазда божествата Митра и Анахита, с което се оформя идеята за божественото триединство. Пуска в обръщение голяма емисия от сребърни имитации на атинска монета. В 338 г.пр.Хр., с помощта на придворния лекар, е отровен от придворния евнух Багоас/Богес, а голяма част от семейството му е избито.

Веселка Манавска