Histrianorum rex = Triballorum rex
Юстин (9. 1. 9; 9. 2. 1-16; 9. 3. 1-3) пише, че македонският цар Филип II, след неуспеха срещу Бизантион, се отправил срещу скитите с надежда за плячка и подобно на търговците да покрие разходите по едната война с доходите от другата.
По същото време при скитите властвал Атей, който във войната срещу истрийците изпаднал в трудно положение и поискал помощ от македонския владетел чрез Аполония, обещавайки в замяна да го осинови и да го направи наследник на Скитското царство (Columba 1910: 210; Papazoglu 1969: 21-23; Йорданов 1998: 79-80). Царят на истрийците/Histrianorum rex обаче умрял, което премахнало заплахата за скитите.
Над 90-годишният Атей добре разбрал, че македонската подкрепа заплашвала да се превърне в реална заплаха. Той отпратил македоните и заявил да кажат на Филип ІІ, че вече няма нужда от помощ и от това да го осиновява, тъй като скитите превъзхождат по храброст македоните, а самият той има здрав син. След като научил това, македонският цар изпратил посланици при Атей, искайки пари за покриване на част от разходите по обсадата на Бизантион, тъй като в противен случай македоните щели да бъдат принудени да прекратят войната поради недостиг на средства; Филип ІІ изискал скитският цар да изпълни неговото искане, тъй като последният нито платил на македонските воини, нито заплатил разходите по тяхното придвижване от Бизантион до Скитското царство. Противоречието между Филип ІІ и Атей достигнало до такъв етап, че трябвало да се разреши на бойното поле.
Histrianorum rex е обект на интерес още през 19. в., когато за пръв път е изказана хипотезата , че истрийците/хистрианите заемат в текста мястото на трибалите, т.е. Histrianorum rex /rex Histrianorum трябва да e rex Triballorum (Thirlwall 1855: 77-78; Zippel 1877: 34). В случая едно непознато име се заменя с познато. Според друго мнение хистрианите са жителите на Истрия, получили военна помощ от трибалите, предвождани от своя цар (Polaschek 1837: 2392-2401).
Други смятат, че Histriani не са свързани с Истрия, а са гетско (или трибалско) селище в Добруджа, получило името си от полиса или река Истрос (Parvan 1926: 52) - хипотезата запазва текста на Юстин и не налага замяна. А. Момиляно е на мнение, че rex Histrianorum е тиран или автохтонен династ, властвал над полиса (Momigliano 1933: 336-349). Т. Блаватская дори предполага, че хистрианите са предните келтски отряди (Блаватская 1948: 208).
И. Лазаренко счита за малко вероятно rex Histrianorum да е владетел на трибалите и гетите, а по-скоро на истрийците, споменати от Помпоний Мела (2. 1. 7-8) (Лазаренко 2015: 128-132). По този начин е допуснато вътрешноскитско противоречие, разрешило се на бойното поле. Но в изворите няма информация за подобно отношение на останалите скитски народи и владетели към Атей, който може да разчита на тяхната подкрепа срещу трибалите. Основното противоречие в района, което с увереност може да се предположи като дългогодишно, е между трибалите и скитите.
Най-вероятно rex Histrianorum е владетел на трибалите, който около 340 г. пр. Хр. подпомага Истрия по време на обсадата на полиса от скитите. Войната между трибалите и Атей се разраснала и първите притиснали противниците, които трябвало да прибегнат до слуха, че пристига подкрепление от горните скити според стратегемите на Полиен (Polyaen. Strat. 7. 44. 1) и Фронтин (Front. Strat. 2. 4. 19), довел до временно оттегляне на трибалите. Скоро военните действия били подновени и Атей е принуден да търси помощ от Филип II. Последният ясно вижда откриващата се възможност да си набави пари, като навлезе дълбоко в Тракия към Малка Скития и достигне до Истрос, което означава да разпростре силата на македонското оръжие до реката. Плановете на Филип II са добре обмислени и това личи от придобитата скитска плячка.
Македонският цар нямало как да знае, че трибалите с основание ще проявят претенции към плячката му (тъй като последните събития показват колко близо били самите те до нанасянето на военно поражение на скитите) и на връщане ще преградят пътя на македонската войска. При това трибалите се опитали да избегнат военните действия, но на македонския цар след смъртта на Атей били необходими пари, а не трибалски съюзници. Филип II не предполагал и нещо друго - той бил ранен по такъв начин, че македоните го помислили за убит, а според Плутарх (Plut. De fort. Alex. 331b-c) първоначално имало опасност за неговия живот.
Пламен Петков
Литература:
Блаватская, Т. 1948: Греки и скифы в Западном Причерноморье. – Вестник древней истории 1.
Йорданов, К. 1998: Политическите отношения между Македония и тракийските държави (359-281 г. пр. Хр.) София. (= Studia Thracica 7).
Лазаренко, И. 2015: Скитите в Тракия (VІІ в. пр. н. е. - І в. от н. е.): Част І, Писмени извори за скитите в Тракия. Варна.
Columba, G. 1910: Le sedi dei Triballi. – Studi storici per l'antichità classica vol. 3, fasc. 1.
Momigliano, A. 1933: Dalla spedizione scitica di Filippo alla spedizione scitica di Dario. – Athenaeum N.S. 11, 336-359.
Parvan, V. 1926: Getica. O protoistorie a Daciei. Bucuresti.
Polaschek, E. 1937: Triballi. – Realencyclopaedie der klassischen Altertumswissenschaft 6A. 12.
Papazoglu, F. 1969: Srednjobalkanska plemena u predrimsko doba (Tribali, Autarijati, Dardanci, Skordisci i Mezi). Sarajevo.
Thirlwall, C. 1855: History of Greece, T. 6. London.
Zippel, G. 1877: Die römische Herrschaft in Illyrien bis auf Augustus. Leipzig.