Резос

`RÁsoj, Rhesosрека във Витиния, евентуално приток на Скамандър, извираща от планината Ида, син на Океан и Тетида [Hes., Theog. 340].

 

Според Омир [Hom., Il., 12, 20 сл.] Р. е една от

реките,

дето извират от Ида и буйно се вливат в морето:

Резос, Хептапор, и бистрият Карес, и Родий разпенен,

също и Граник, и Езеп, и още Скамандър божествен,

и Симоент, край които в праха се търкаляха много

 

щитове кръгли, тела на герои и шлемове медни.           [превод от стгр. Ал. Милев и Б. Димитрова, 231]

Към времето на Плиний Старши (23–79 г.сл.Хр.) [Plin., Nat. Hist., 5, 124] споменатите от Омир реки Резос, Хаптапор, Карес и Родий вече били пресъхнали безследно: ceteri Homero celebrati, Rhesus, Heptaporus, Caresus, Rhodius, vestigia non habent. Страбон неколкократно цитира и коментира тези стихове на Омир [Srabo 12. 3. 28; 13.1.6; 13.1.22]. По този повод той привежда пасаж от Деметрий от Скепсис [13.1.45], според когото реката Р. по негово време се наричала Роeитес (Rhoeites, `Roe…thj), „освен ако реката, която се влива в Граник не е Резос”. Й. Тишлер [Tischler 1977: 125, 166; Янакиева 2009: 117] допуска, че по-късното наименование на реката Р.`Roe…thj – е резултат от грецизирането на чуждото `RÁsoj. В. Руге се съмнява в сведението [Ruge 1939: 561; Янакиева 2009: 115-117], поради колебанията на Страбон и на неговия източник, както и поради сведението на Плиний, че реката е била вече пресъхнала към негово време. Възможно е да става дума и за две реки [Янакиева 2009: 115-117]. Към тази усложнена ситуация Омировите схолии [Schol. T ad Hom. Il., 12. 20a; Eustath. ad Il. 12, 20 = 889, 60] добавят, че реката Р. по-късно била преименувана в Роеитес и извирала от Кали Певки на 170 стадия от Адрамитион:

`RÁsoj: `Roe…thj metwnÒmastai. ∙ed prÕj ¥rkton ¢pÕ KalÁj PeÚkhj, ¼tij ¢pšcei ¢pÕ 'Adramuttou st£dia ˜katÕn Ñgdo»konta.

На друго място Страбон [13.1.22] прави наблюдението, че траки и троянци имат много общи имена и като един от примерите посочва Р. като име на река в Троя и на тракийски цар. В средата на 4 в. Солин [Solin 43.1] добавя: in ora Pontici post Bospori fauces et Rhesum amnem portumque Calpas Sagaris fluvius ortus in Phrigia. 

Партений в единствения му изцяло запазен труд За любовните страдания ('Erwtik¦ Paq»mata) §36 разказва една прелестна любовна история за Р. и местната нимфа Аргантоне от локалната традиция на град Киос във Витиния. Според нея, когато Резос отишъл на помощ на троянци, бил ранен от Диомед и умрял в битка при реката, наречена подир туй на неговото име (§4). Това е единственото свидетелство за връзка между реката в Троада и митологичната фигура на Резос, за когото няма уточнение откъде идва в Киос преди да чуе за прекрасната девойка-ловец. Прави впечатление отклонението от Омировата версия за смъртта му, според която той загинал без да е влязъл в битка с противника [вж. Резос]. Източник на историята за Аргантоне у Партений е Първа книга от Витиниака (Витински истории) на Асклепиадес от Мирлеа [FGrHist III, 300 F1], което обстоятелство свързва произхода на легендарната история с местните фолклорни традиции. Тези обстоятелства биха подсказали евентуалните митологични първообрази на тракийския цар в Долония и Еврипидовата трагедия Резос.

До същата традиция, може би, се доближава и митологичната интерпретация на недостигнала до нас поема на Пиндар, съхранена резюмативно в схолиите към т.нар. Долония на Омировата Илиада [Schol., Hom., Il., 10. 435]:

Schol. (B) Hom., Il. 10. 435: `RÁsoj StrumÒnoj toà pοtamoà Qr£khj kaˆ EÙtšrphj tÁj MoÚshj uƒÒj. ƒstored Pndaroj Óti kaˆ m…an ¹mšran polem»saj prÕj “Ellhnaj mšgista aÙto‹j ™nede…xato kak£. kat¦ dqean (Атина и Хера – б.м.) prÒnoian nuktÕj aÙtÕn Diom»dhj ¢naire.

Според тази версия Резос, след като пристигнал в Троада, участвал цял един ден в битка срещу елините и им нанесъл много поражения. Тогава Атина и Хера внушили на Диомед и Одисей да го убият през нощта. Схолиите варират по отношение на намесата на богините в заговора срещу хероя, което внушава, че схолиастът е ползвал различни източници. Включването на генеалогичните уточнения, каквито ще се появят едва у Аполодор [Apollod., 1.3.4], също будят съмнения относно авторството на Пиндар по отношение на тази част от схолиите.

„Речната” генеалогия на Резос не е чужда и на т.нар. Долония, 10-та песен на Илиада, за която мнозина изследвачи са убедени, че е късна интерполация евентуално от епохата на Пизистратовата редакция на Омировия текст [Mihailov 1972, 123-150; срв. Mihailov 2007: 9-34; Фол 1972: 44; Фол 1991: 80; Фол 2004: 160]. Там [Hom., Il., 10. 435] тракийският цар е наречен „син на Ейоней” ('HϊoneÚj лично име от ºϊèn, -Ònoj – „морски бряг”), което е често срещано наименование на редица елински митологични фигури [Hom., Il., 7.11; Pausan., 6. 21.11; Schol. Ap. Rhod., 3. 62]. Вторичната етиологическа асоциация с град Ейон ('Hϊèn) на устието на р. Стримон може би е породила нова генеалогична ситуация и локализация, в която реката в Югозападна Тракия се е превърнала в баща на витинския речен херос.

В един фрагмент на Хипонакс [Hipponax, fr. 42 Bergk; Фол 1986: 81], който следва по традиционния начин съдбата на цар Резос под стените на Троя без отклонения от Омировата версия, най-неочаквано Енос е наречен негов дом: `RÁsoj A„n…wn p£lmuj. На тази традиция може би съответства и сведението на Сервий в коментара му към Енеида [Serv. Ad Aen., I. 469], според което Резос е син на река Хеброс, на чието устие се намира град Енос.

Схолиастът към Еврипидовата трагедия Хекуба [Schol. Euripid., Hecub., 3] привежда цитат от Ферекид относно генеалогията на Полидорос и неговата майка, троянската царица:

`Ek£bhj pa‹j gegëj Pri£mou: FerekÚdhj gr£fei oÛtwjPr…amoj d Ð Laomšdontoj game‹ `Ek£bhn t¾n DÚmantoj toà 'HϊoneÚj toà Prwtšwj À Saggar…ou toà potamoà [Dindorf 1863: 221]

Според него Ейоней бил син на реката Сангарий, която евентуална генеалогична връзка съответства на географската локализация на реката Р. в Троада у Омир и подсказва неговите първоизточници на тези митологични асоциации.

 

Едва Еврипид в своята трагедия Резос приписва на Резос като негов баща реката Стримон, което по-късната традиция ще следва неотменно [Apollod., 1. 3. 4; 2. 1.2; Schol. (A) (B) (Townley) Il. 10. 435]. Примирение на противоречието е потърсено от Конон [Conon, fr. 4 Jacoby], който съобщава, че Ейоней е по-старото име на Стримон:

StrumÒnoj toà Qrvkwn basileusantoj oá kaˆ Ð p£lai 'HioneÝj potamÕj ™pènumoj

Версията на Конон е еднакво приемана [Rempe 1927: 7 ff.] или отхвърляна [Leaf 1915: 1] от изследвачите. На нея се противопоставя разказът на Псевдо-Плутарх [Ps.Plut., De fluv. 11.1 (1157E)], в който по-старото име на Стримон било Палестин. Стримон, синът на Арес и Хелике, като чул за смъртта на сина си Резос, скочил от скръб в река Палестин, която от тогава била наречена Стримон по неговото име.

Според съвременните познавачи на проблема, хидронимът „е съхранен в днешното име на Рез-овска река или Рез-вая, по която върви границата между България и Турция в Странджа до Черно море” [Фол 1986: 81].

Ваня Лозанова 

Литература

Dindorf  1863: Dindorf, G. (Ed.) Scholia Graeca in Euripidis Tragoedias ex codicibus aucta et emendate. T. I, Oxford, 1863

Leaf 1915: Leaf, W. Rhesus of Thrace. – JHS 35, 1915, 1-11

Mihailov 1972. Mihailov, G. Les pays balkaniques et la littérature classique jusqu’au VIe siècle. – Actes du IIe congrès international des études du Sud_Est européen. Athènes, 1972, Tome I. 123-150

Mihailov 2007: Mihailov, G. Homère comme source historique et les etudes thraces. – In: Mihailov, G. Scripta Minora. Épigraphie, onomastique et culture thraces. S., 2007, 9-34

Rempe 1927: Rempe, J. De Rheso Thracum heroe. Münster, 1927

Ruge 1939: Ruge, W. Troas. – RE 7A, 525-583

Tischler 1977: Tischler, J. Kleinasiatische Hydronymie. Wiesbaden, 1977

Омир 1976: Омир. Илиада. Преведе от старогръцки Ал. Милев и Блага Димитрова. С., 1976

Фол 1972:  Фол, Ал. Политическа история на траките (края на второто хилядолетие до края на пети век пр.н.е.). С., 1972

Фол 1986:  Фол, Ал. Тракийският орфизъм., С., 1986

Фол 1991:  Фол, Ал. Тракийският Дионис: Книга първа: Загрей. С., 1991

Фол 2004: Фол, Ал. Orphica Magica I. С., 2004

Янакиева 2009: Янакиева, Св. Тракийската хидронимия. С., 2009