Мопс

Μόψος - тракийски цар, свързан с мита за либийските амазонки

М. е известен от Диодор [Diod. 3.52.1-4; 3.53.1-6; 3.54.1-7; 3.55.1-11], който използва митологическото произведение на Дионисий Скитобрахион от Митилена, творящ в Александрия през ІІ в. пр. Хр. Именно от него Диодор заимства  информацията за амазонките, описанието на атлантите, Дионис - роден в Либия и аргонавтите.

Диодор пише, че амазонките в Либия са по-ранни от тези в областта на река Термодонт в Понт и извършват много по-велики дела. Те обаче изчезват много поколения до Троянската война, докато разцветът на тези в Понт е около войната, поради което наследяват значителна част от славата на предходните.

В онези времена в Либия живеят множество народи от войнствени и смели жени като горгоните, срещу които воюва Персей. В западната част на Либия обитава народ от жени, оличаващ се във всичко от останалите; при тях жената е длъжна да се обучава във военно изкуство и да служи определено време в армията, запазвайки през целия период своята девственост. След края на службата във войската, жените влизат в полово сношение с мъже с цел раждане на деца, но запазват своята ръководна роля; мъжете се занимават с всекидневната работа, но нямат право да участват в армията и управлението, за да не вдигнат бунт срещу жените; ако се роди момче, то се дава за отглеждане на мъжете, но при раждането на момиче гърдите се обгарят, за да не се развият с течение на времето и да създават проблеми по време на война. Поради това, че са лишени от гърди, елините ги наричат амазонки.

Родина на амазонките е о-в Хеспера, разположен далече на запад в блатата на Тритонис - около Океана, Етиопия и планината Атлас. Островът има огромни размери, но поради своята войнственост амазонките покоряват всички селища с изключение на Мене, което се счита за свещено, населено е от етиопските ихтиофаги и притежава богатства от скъпоценни камъни; след това амазонките покоряват либийците, номадските народи и основават в блатото Тритонис голямо селище, което, поради формата,  наричат Херонес.

От Херонес амазонките започват да извършват военни походи с цел да покорят колкото е възможно повече земи и народи. Първият народ, срещу който провеждат военна кампания, са атлантите - най-цивилизованите хора, живеещи в процъфтяваща страна и разполагащи с много градове; именно сред атлантите са родени боговете.

Владетелката на амазонките Мирина (Μυρίνη) събира армия, наброяваща 30 000 души пехота и 3 000 души конница; защитното въоръжение се състои от огромни змийски кожи - по това време в Либия обитават гигантски змии, а настъпателното въоръжение е съставено от меч и копие; използват лък и стрели, които пускат не само пред лицето на връга, но и по време на отстъпление, като стрелят назад. Навлизайки в страната на атлантите, те разгромяват жителите на полиса Керне, разрушават селището, избиват мъжете и отвеждат в плен жените и децата. Когато съдбата на Керне става известна, ужасени атлантите капитулират. Мирина установява приятелство с тях и на мястото на разрушения град издига нов, носещ нейното име.

След като отвръща на призива на атлантите, Мирина напада техните врагове горгоните. Амазонките постигат победа, избиват много неприятели и вземат в плен 3 000 души; останалите търсят спасение в горите, но Мирина ги запалва с цел да избие всички горгони, след като обаче вижда, че няма да постигне успех, се оттегля.

Когато амазонките, поради постигнатите големи победи, намаляват своята бдителност, пленените жени-горгони ги нападат и избиват много от тях, но накрая всички биват убити от амазонките. Мирина организира тържествено погребение на убитите амазонки на три клади и насипва три огромни могили - известни като “Могилите на амазонките.”

Горгоните, който постепенно възвръщат своите сили, след време са подчинени от Персей, син на Зевс, при властването на Медуза. Диодор, позовавайки се на Дионисий Скитобрахион, добавя, че с течение на вековете блатата изчезват след земетресения и сушата се разцепва на отделни части, поради което вече релефът е коренно променен.

Мирина пък през Либия достига да Египет, където сключва договор с Хор, син на Осирис и Изида, след което разгромява арабите в Сирия и избива много от тях; киликийците, които я приветстват и доброволно се покоряват, биват пощадени и свободата им е запазена, поради което стават известни като “свободните киликиций,” но областта около Тавър, известна с мъжествените си жители, е покорена чрез сила; през Велика Фригия амазонките се спускат към морето, покоряват още земи и установяват предела на своя военен поход на река Каик.

На подходящи места в новозавоюваните области Мирина основава множество градове - един от тях носи нейното име, а останалите на видни амазонки - Киме, Питана и Приена. Някои от тези селища са разположени близо до морето, докато други се намират във вътрешността.

Амазонките покоряват и няколко острова, като Лесбос, където Мирина основава Митилена, наречен така в чест на нейната сестра, участваща в похода. По време на покоряването на останалите острови Мирина попада в щторм, но след отправените молби към Великата богиня майка, бива изхвърлена на необитаем остров. Поради видението, което се явява в съня, Мирина посвещава този остров на богинята, въздига олтари, извършва великолепни жертвоприношения и го нарича Самотраки, което на елински означава “Свещен остров.” Диодор добавя, че, според друга версия, островът първоначално се казва Самос, но след това живеещите на него траки го наричат Самотраки.

След като амазонките се връщат обратно на континента, Великата богиня майка, доволна от острова, поселва на него хора и собствените си синове, известни под името корибанти, организира мистерии и чрез закон разпорежда, че свещеното място може да бъде убежище на търсещите такова.

По това време М., цар на Тракия, който е прогонен от Ликург, с войска от хетайри-изгнаници навлиза в земите на амазонките. Неговите действия са подкрепени от скитския цар Сипил, който също е прогонен от тази част на Скития, която граничи с Тракия. Между трако-скитската коалиция и амазонките настъпва голямо сражение, в което победата е за М. и Сипил, а Марина и голяма част от амазонките са убити; тъй като траките продължават да печелят на бойното поле в течение на много години, останалите живи амазонки отстъпват в Либия.

Накрая Херакъл, когато пристига в западните областти и поставя своите Стълбове, напълно унищожава както горгоните, така и амазонките в Либия, понеже разбира, че не може да стане общочовешки благодетел, ако допусне даден народ да страда под управлението на жени.   

Сведението на Дионисий Скитобрахион, предадено от Диодор, представя първата засвидетелствана военно-политическа коалиция между траки и скити и ясно показва военния потенциал и слава на траките в дълбока древност. Донякъде именно Диодор пояснява защо амазонките са определяни в древността като траки и/или скити [за тракийската принадлежност на Пентезилея, владетелка на амазонките вж. fr. Aitiop.=Procl. Christ. 2].

Пламен Петков

Литература:

Lemprière 1812: Lemprière J. Classical Dictionary, London, 1812.