Родината на Орфей е Тракия. Етимологията на името е колеблива, но генеалогиите са показателни. Основните им версии локализират царската династия, от която О. произхожда, на три места по южнотракийското крайбрежие – източно от устието на Хеброс в район с център Такийския Херсонес; източно от устието на Нестос в район с център територията на киконите или по-късната Маронея; западно от устието на р. Стримон в район с център областта Пиерия и планината Олимп. О. е известен и като цар на одрисите, на бистоните, на едоните и др. Най-интересната генеалогия отрежда на О. родство с един от най-популярните митични царе – той е син на Ойагър, владетел на Тракийския Херсонес и на Калиопа, най-страшната от музите, внук е на Харопс, който въвежда самия Дионис в мистериите, след идването на бога от Азия. Други генеалогии съобщават различни имена на баща му, на майка му, споменават братя и сестри на О., както и негови синове. Освен прочутата Евридика, до О. има още две съпруги – едната е Агриопа, другата е анонимна. Във всички случаи обаче животът на О. протича в Тракия. В тази страна О. има ключова позиция в религиозното мислене на населението. Тази персонификация не се появява в домашните тракийски извори, но се въплъщава в идеята за владетеля – цар, жрец и бог, и за неговото обкръжение от последователи (посветени). Тракийският орфизъм изцяло се различава от елинския и като доктрина, и като мотивировка за социално действие. Образът на О. в Тракия не се интерпретира нито литературно, нито изобразително, но това се дължи на обстоятелството, че той се осмисля като чиста идея за божественост, въплътена в представата, че е син на слънцето и на Великата богиня-майка.
Ал. Фол
Текстът е от Кратка енциклопедия. Тракийска Древност, С., 1993, 316, с. 204-205.