Θρᾴσσα, Thrassa

Планинска нимфа, дъщеря на Арес и наядата Терейна (Τερείνη, от гр. τερέω – пронизвам), внучка на Стримон (Larson 2001: 314, n. 178).

Според покъртителния разказ за Полифонте на митографа Антонин Либерал (ІІ в.) в неговите Метаморфози (Ant. Lib. Metam. 21, Martini 1896 = Μεταμορφώσεων Συναγωγή или Metamorphoseon Synagoge §21), тракийският цар Хипоной, син на Трибал, се оженил за нимфата Траса и от брака им се родила дъщеря, която нарекли Полифонте (Πολυφόντη – убиец на мнозина). Но тя презирала дейностите на Афродита и поела към планините, където станала придружителка на Артемида и споделяла нейния начин на живот. Афродита, разгневена, че девойката не й отдава почит, предизвикала у нея любов към един мечок. В демоничен порив тя се съвкупила с мечока. Артемида била отвратена от това и изпратила срещу нея всички животни. Изплашена, Полифонте хукнала и намерила убежище в дома на баща си. Там тя родила ужасните близнаци: полухора – полумечки, Агриос (гр. ἄγριος – див) и Ореиос (от гр. ὄρειος – планински човек, планинец), огромни и с невероятна сила. Но те не зачитали нито боговете, нито хората. Срещнели ли странник, завличали го у дома, за да го изядат. Затова Зевс изпратил Хермес да ги накаже заради тяхната жестокост и канибализъм. Хермес решил да им отреже ръцете и краката, но Арес, който бил техен прародител, ги спасил от тази съдба, като с помощта на вестоносеца на Зевс ги трансформирал в нощни птици, чийто крясък предвещавал злини: Полифонте се превърнала в сова, чийто злокобен глас нощем плаши и съпровожда магическите заклинания; Ореиос – в бухал, чийто крясък не предвещава нищо хубаво, а Агриос – в лешояд, птица, недолюбвана и от боговете, и от хората. Боговете ги прокълнали винаги да изпитват непреодолима жажда за човешка плът и кръв… (вж. Cherubini 2009: 77-97)

Разказът е познат само по версията на Антонин Либерал, който цитира като свой първоизточник втора книга от загубената творба на митографа Бойос (Βοῖος) Орнитогония (тоест За произхода на птиците), преведена на латински от поета Емилий Мацер, близък приятел на Овидий, известен със своите Метаморфози (Батаклиев 1974: 14).

Митологичният наратив напомня по своята структура и асоциации историята за метаморфозата на тракийския цар Терей (Τηρεύς), на неговата съпруга Прокне и сестра й Филомела, дъщери на атинския цар Пандион, убили невръстния Итис. Терей, който също е син на Арес, макар и неволно, вкусил плътта на своя син, метаморфозира в птица (папуняк) по волята на боговете и вероятно отново с участието на Хермес като пратеник на Зевс. Атическите принцеси, извършителки на зловещото деяние, също метаморфозират в птици – съответно славей и лястовица (Лозанова 2003). Забелязана е омонимията на Терейне и Терей (Larson 2001: 314, n. 178).

В древноелинския свят името Траса е нарицателно за тракийка и е изведено от етнонима лично име (Fraser 2000: 152, вж. Θρᾶιξ, Θρᾶισσα), както се вижда от големите етимологически речници.

В лексикона Suda Θρῇσσα (Gaisford 1834: 1913) е обяснена като тракийка (ἡ Θρᾳκικὴ γυνή), докато Θρᾷττα като Θρᾳκικὴ δούλη, ἐκ Θρᾴκης (Gaisford 1834: 1910). Пак там съставителят споменава Аристофановата Трата (Aristoph. Ach. 273), възжелана от Стримодор: Ἀριστοφάνης “Στρυμνοδώρου Θρᾷτταν”. Същият коментар е включен в съставения ок. Х в. Etymologicon Gudianum (p. 454. l. 21. Θράξ Sturz: 1818).

По същия начин в съставената ок. 1150 г. в Константинопол лексикална енциклопедия Etymologicon Magnum (p. 454, l. 21, Gaisford 1848) към лемата Θρᾷξ, Θράϊξ се дава обяснението Θρήϊσσα γυνὴ, καὶ Θράϊσσα, като съставителят уточнява, че тях (тракийките) атиняните наричат Θρᾶττα (Ἀθηναῖοι δὲ, Θρᾶττα λέγουσι). Йоан Зонара (ХІІ в.) (Tittimann 1898) също добавя, че Θράττα е тракийка-робиня, а Θρήσσα е жена от Тракия (γυνή εκ Θράκης, θρύσσα).

Формите на личното име варират: Θρᾷσσα, Θρᾷσα, Θράϊσσα, Θρᾶσσα, Θρᾷττα, Θρῇσσα, Θρήϊσσα, Θρέϊσσα, Thraessa, Threissa, Thressa (Liddell, Scott 1940 s. v.; Detschew 1976²: 210-211).

Интересен е тук процесът, при който елинската митография персонализира събирателната фигура на тракийката в планинска нимфа, асоциирана и с наименованието на страната, в което би могло да се доловят дионисови конотации (Лозанова 2018: 55–72).

 

Ваня Лозанова

Литература

Батаклиев, Г. 1974: Предговор. – В: Публий Овидий Назон. Метаморфози. София.

Лозанова, В. 2003: ТЕРЕЙ или драматургичният топос на метаморфозата. София.

Лозанова, В. 2018: „Да бъдеш човек, мъж, елин…“: Древна Тракия и траките в староатическата комедия. – Thracia 23. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. Калин Порожанов, д-р, д.н. София, 55–72.

Bekker, Im. 1854: Suidae Lexicon: ex recoginitione Immanuelis Bekkeri. Berolini.

Cherubini, L. 2009: The Virgin, the Bear, the Upside-Down Strix: An Interpretation of Antoninus Liberalis 21. – Arethusa 42, 1, 77–97.

Detschew, D. 1976²: Die thrakischen Sprachreste. Wien.

Etymologicum graecae linguae gudianum et alia grammaticorum scripta e codicibus manuscriptis nunc primum edita. Ed. Sturz, F.W. Leipzig, 1818.

Etymologicon Magnum. Ed. Gaisford, Th. Oxford, 1848.

Fraser, P. M. 2000: Ethnicas as Personal Names. – In: Hornblower, S., Matthews, E. (Eds.). Greek Personal Names: Their Value as Evidence. Oxford.

Gaisford, Th. 1834: Suidae Lexicon.  T. 1. Oxford.

Larson, J. 2001: Greek Nymphs. Myth, Cult, Lore. New York.

Liberalis, Atoninus. Metamorphoseon Synagoge. – In: Wagner, R., Sakolowski, P., Martini, Edg. (Eds.) 1896: Mithographi Graeci. Vol. 2, pt. 1. Leipzig, 1896.

Liddell, H. G., Scott, R. 1940: A Greek-English Lexicon. Oxford.

Tittimann, I. A. H. (Еd.) 1898: Zonaras, Johannes. Lexicon: Ex tribus codicibus manuscriptis nunc primum, Т. 1. Lipsiae.