Одриски владетел

 

1. Тракийски цар (края на VI-нач. на V в. пр. Хр., ок. 448 г. пр. Хр.(?).

Ако сведението на Теопомп, запазено у Лукиан, че Т. е живял  92 г. [FGrH, 115, fr. 310] е вярно, то той е роден ок. 540 г. пр. Хр. Според Тукидид [II, 29, 2-3] Т. пръв създал обширното царство на одрисите, което заело по-голямата част от останалата Тракия и е първият цар, който се сдобил с голяма мощ сред одрисите.

Най-ранното сведение за управлението на Т. е у Херодот [IV, 80, 1]. Той съобщава, че одриският владетел дава една от дъщерите си за съпруга на скитския цар Ариапейт и по този начин урежда отношенията си със скитите. Вероятно по-късно Т. предприема поход срещу тините [Xen. Anab. VII, 2, 22], в който загубва много от своите хора и целия си обоз. В навечерието на Пелопонеската война (431-404 г. пр. Хр.) в Атина получава популярност идентификацията на Т. с легендарния цар на траките във Фокида, Терей. Целта е да се обоснове съюзът на полиса с дьржавата на одрисите, спечелен с цената на големи отстъпки.

2. Владетел на т. нар. Тракийска делта, споменат от Ксенофонт [Anab. VII, 1], известен като Т. ІІ. Някои учени обаче приемат, че сведението на Ксенофонт се отнася за Т. I.

3. Син на Керсеблепт, споменат заедно с тримата си братя - Йолай, Посидоний и Медиста в Делфийския декрет от 356/355 г. пр. н. е. [Syll. 195], според който четиримата са удостоени с всички привилегии и почести, давани на проксените и благодетелите.

4. Наследник на властта на Амадок в областта между р. Хеброс и Бистонското езеро - Т. III (или II). Неговото управление се датира след 351 г. пр. Хр., когато Амадок е споменат за последен път в изворите.

Т. е известен от монетите с неговото име, сечени в Маронея и от писмото на Филип II Македонски [Demosth. XII, 8], от което става ясно, че той е за известно време съюзник на македонски цар в борбата му срещу Керсеблепт.

5. Син на Севт III и на Береника, споменат заедно с братята си [Х]ебризелм, Садок и Садала в Севтополския надпис [IGBulg. III, 1731]. Съдбата му е неизвестна.

6. Тракийски аристократ, който през 254 г. пр. Хр. участва във войската на Антиох II Сирийски при обсадата на Кипсела [Polyaen. IV, 16]. Възможно е този Т. да е идентичен със сина на Севт III, споменат в Севтополския надпис.

Диляна Ботева

 

7. Името е засвидетелствано у Диодор [Diod. еxc. 16=FHG]. Той вероятно е наследник на Котис, женен за дъщеря на Филип V (221-179 г. пр. Хр.), като се предполага, че този брак е сключен приживе на македонския цар. Това обаче е спорно, понеже женитбата между Т. и знатната македонска принцеса е напълно възможно да е сключена и след смъртта на Филип V, като част от активните дипломатически ходове на Персей (179-168 г. пр. Хр.). Визира се бракът на македонския цар с Лаодике, дъщерята на Селевк ІV Филопатор (187-175 г. пр. Хр.)  и този на сестра му Апаме с витинския цар Прузий ІІ Ловец (около 182-149 г. пр. Хр). Т. се сродява с Антигонидите не по-късно от 167 г. пр. Хр.

В навечерието на ІV македонска война (149-148 г. пр. Хр.) Андриск  се среща с Калипа, наложница на Персей, живееща по това време с пергамеца Атеней, която го разпознава и му връчва знаците на царското достойнство - царска мантия, диадема, както и двама роби, като го съветва да отиде в при Т., цар на одрисите.

В Тракия той е посрещнат тържествено от одриския владетел Т., като човек с царско потекло. Т. го увенчава с венец, символизиращ царска диадема, след което му предава командването на войските. Одриският цар може да си позволи този жест, понеже е единственият жив владетел, намиращ се в роднинска връзка с династията на Антигонидите и чрез поставянето на венеца върху главата на Андриск официално е потвърден царският му произход.

След окончателното поражение на Андриск през ІV македонска война,  одрисите се връщат към външннополитическата линия провеждана от Котис и сина му Битюс, като най-вероятно по искане на римляните Т. е премахнат, които след като не отминават с лека ръка прегрешенията на бизантийците [Diod. еxc. 16=FHG; Zonar. IX, 28], позволили си в един определен период да съдействат на Андриск, едва ли имат особени основания да постъпват по-сизходително към Т., чиято ярко изразената антиримска позиция и пряка връзка с династията на Антигонидите са напълно достатъчни, за да определят съдбата му, понеже във всеки един момент той може да се превърне в катализатор на антиримски настроения в района.

 

Литература:

Мурыгина 1957: Сопротивление фракийских племен римской агрессии и восстание Андриска. - В: ВДИ, 2, 1957.

Тодоров 1998: Неизвестните тракийски владетели 542 - 798 а. u. c. Велико Търново, 1998.

Кабакчиев 2000: Summa Thracologiae 1: Наблюдения върху тракийската държавност. София 2000.