Митичен цар на Пиерия от микенски тип, основател и херос-епонимос на град Акесай и жителите на областта около него [St. Byz. 59, 5: Ακεσαμεναí, πóλις Μακεδονíασ, ªς Θεαγéνες. kτísma Akesam¢noû...; 59, 3: Akesaí, póliς Μακεδονíασ. τò ™θνικòν], баща на Перибоя, дядо на Пелегон [Hom. Il. ΧΧΙ, 142]. Царуването на А. се датира в периода преди Троянската война. Суфиксът -σσ- в името го причислява към древния балкански езиков слой с корени в ІІІ хил. пр. н. е. Сведението за А. представя митологична социална практика (формула) за царе родоначалници, обичайна за Мала Азия и ЮИ Европа през ІІ хил. пр. н. е. (срв. ритуалите в царския култ след смъртта в Хетската държава у Ардзымба 1982): той основава едноименен град (резиденция), чието наименование се разпростира над владяната територия и населението в нея; градът е на река с близко по звучене име, която е и божество (Аксиос); А. е с божествен произход, който след смъртта си е почитан като херос, покровител на племето. Формулата се повтаря и при неговия внук Пелегон (син на речното божество Аксиос), чието име отново покрива Пеонияпеоните [Strab. VII, 38 - Пелагония и пелагони]. Традицията царете да извеждат произхода си от речно божество също е типична практика за Балканския полуостров и Мала Азия с най-ранна вероятна датировка, според анализа на изворите, поне за ІІ хил. пр. Хр. и
Хипотетично може да се предположи, че името А. е отглас от местна форма на познатия по-късно на елините Аксиос, както и на Акеса/Акесин (Ακεσíνης, име на реки в Мала Азия [Hdt. III 117], Индия [Apollod. II 17] и Сицилия [Plin. VI 20]). То е в звукова близост с гр. Áκεσις, εως, £ лекуване и нейните производни, и ¥κεσíα, £ молба за защита, търсене на помощ, викане на помощ. Митологичната родовата връзка с Аксиос насочва към езикова връзка с имена като Askanios (лично име, река и град в Мала Азия), Axios и Aeskus/Oiskos/Eskus (дн. р. Искър и античен град). Предположението на Томашек (Askanios, S. 7), за и.-е. корен skhei, skhai- със значение "блестящ, бляскав, светещ" е много вероятно.
Иконография: няма открити изображения.
Веселка Манавска
Литература:
Bechtel PN 31
Detschev, D. Die thrakische Sprachreste,Ακεσαμενός. Wien, 1976, S. 11
ИИТТ, т. І, с. 39
Tomaschek, W. Die alten Thraker, II, "Askanios". Wien, 1994, S. 7
Ардзымба, В. Г. Ритуалы и мифы древней Анатолии. Москва, 1982
Фол, А. Политическа история на траките. София. 1972