Мопс (Μόψος) и либийските амазонки

Мопс е известен от Диодор (Diod. 3. 52. 1-4; 3. 53. 1-6; 3. 54. 1-7; 3. 55. 1-11), който използва митологическото произведение на Дионисий Скитобрахион от Митилене, творящ в Александрия през 2. в. пр. Хр. Именно от него Диодор заимства  информацията за амазонките, описанието на атлантите, за родения в Либия Дионис и за аргонавтите.

Диодор пише, че амазонките в Либия са по-древни от тези в областта на река Термодонт в Понт и извършили велики дела. Те обаче изчезванали много поколения преди Троянската война, докато разцветът на тези в Понт е бил около войната, поради което наследили значителна част от славата на предходните (Diod. 3. 52. 1-2).

В онези времена в Либия живеели множество народи от войнствени и смели жени, например горгоните, срещу които воюва Персей. В западната част на Либия, на границата на обитаемия свят, властвал народ от жени, които имали обичай да се обучават във военно изкуство и да служат определено време в армията, запазвайки през целия период девствеността си. След края на службата, те влизали в полови сношения с мъжете с цел раждане на деца, но запазвали ръководната си роля; мъжете се занимавали с всекидневната работа, но нямали право да участват в армията и управлението, за да не вдигнат бунт срещу жените; когато се раждало момче, то било предавано за отглеждане на мъжете; при раждането на момиче обаче гърдите се обгаряли, за да не се развият с течение на времето и да създават проблеми по време на война. Поради това, че били лишени от гърди, елините ги наричат амазонки (Diod. 3. 53. 1-3).

Според митологията родина на амазонките бил о-в Хеспера, разположен далече на запад в блатата на Тритонис, което е в близост до Океана, Етиопия и планината Атлас. Островът бил с огромни размери (Diod. 3. 53. 4-5). Амазонките, поради склонността си към война,  завладели всички селища на острова, с изключение на Мене, считано за свещено и било населено е от етиопските ихтиофаги. Тъй като било подложено на мощни огнени изригвания, то притежавало богати залежи от скъпоценни камъни; след това амазонките покорили околните либийци и номадски народи и основали в блатото Тритонис голямо селище, което заради формата нарекли Херонес (Diod. 3. 53. 6).

От Херонес те предприели военни походи с цел покоряване на колкото е възможно повече земи и народи. Първият народ, срещу който се насочили, били атлантите - най-цивилизованите сред обитателите на тези области, живели в процъфтяваща страна и разполагали с много градове; митологията твърди, че именно сред тях, в областите около Океана, били родени боговете (Diod. 3. 54. 1).

Царицата на амазонките Мирина (Μύρινα) събрала армия от 30 000 души пехота и 3 000 души конница; защитното въоръжение било от кожи от огромни змии - по това време в Либия обитавали гигантски змии, а настъпателното - от мечове и копия; използвали също лъкове и стрели, които пускали не само пред лицето на врага, но и по време на отстъпление, стреляйки обърнати назад. Като навлезли в страната на атлантите, те разгромили жителите на полиса Керне, избили мъжете, отвели в плен жените и децата и разрушили града. Когато съдбата на жителите на Керне станала известна на съплеменниците им, ужасените атланти капитулирали. Мирина установила с тях приятелство и на мястото на разрушения град основала нов, носещ нейното име (Diod. 3. 54. 2-5).

След като се отзовала на призива на атлантите, Мирина нападнала техните врагове горгоните, които граничели с тях. Амазонките постигнали победа, избили много неприятели и взели в плен не по-малко от 3 000 души; останалите потърсили спасение в горите; Мирина ги запалила с цел да избие всички горгони, но след като видяла, че няма да постигне успех, се оттеглила (Diod. 3. 54. 7-8).

Когато амазонките, заради успехите, намалили нощната си бдителност, пленените жени ги нападнали и избили много от тях; накрая обаче всички храбри пленници били убити. Мирина организирала тържествено погребение на загиналите си другарки върху три клади и насипва три големи насипа от земя като гробници, които и до днес се наричат Могилите на амазонките (Diod. 3. 55. 1-2).

Горгоните обаче постепенно възвърнали силите си и след време били отново подчинени от Персей, син на Зевс, когато царица им била Медуза. В края на краищата и те, и родът на амазонките били напълно унищожени от Херакъл, когато посетил западните покрайнини и издигнал стълбовете си в Либия. Той като благодетел на човешкия род не можел да позволи който и да било народ да страда под властта на жени. Диодор, позовавайки се на Дионисий Скитобрахион, добавя, че блатата изчезнали поради земетресения и сушата, която лежала около Океана, се разцепила на отделни части (Diod. 3. 55. 3).

Според разказа Мирина през Либия стигнала до Египет, където сключила договор с Хор, син на Изида, когато той бил цар; след това водила война срещу арабите, убила много от тях и покорила Сирия; киликийците, които я приветстват и доброволно ѝ се подчинили, били пощадени и свободата им запазена, поради което са известни и до днес като свободните киликиций, продължава Диодор; освен това народите от областта около Тавър, известни с мъжеството си, покорила със сила; през Велика Фригия се спуснала към морето, завоювала земи, разположени по крайбрежието,  и установила пределите на похода си при река Каик (Diod. 3. 55. 4-5).

На подходящи места в новозавоюваните области Мирина основала множество градове, един от които нарекла със своето име, а останалите - на видни амазонки: Киме, Питана и Приена. Някои от тях разположила близо до морето, а други във вътрешността (Diod. 3. 55. 6).

Амазонките покорили и няколко острова, сред които и Лесбос, на който Мирина основава Митилене, наречен в чест на сестра ѝ, участвала в похода. По време на авземането на други острови Мирина попаднала в морска буря, но след отправени молби към Великата богиня майка, била изхвърлена на необитаем остров. Поради видението, явило се в съня ѝ, тя посветила острова на богинята, издигнала олтари, извършила великолепни жертвоприношения и го нарекла Самотраки, което на гръцки означава свещен остров. Някои историци, добавя Диодор, твърдят, че преди той се е казвал Самос и после получил името Самотраки от живеещите на него траки (Diod. 3. 55. 7-8).

Митът съобщава, че след като амазонките се върнали на континента, Великата богиня майка, доволна от острова, заселва на него някакви хора, както и собствените си синове, известни под името корибанти, учредила мистерии, които се отбелязват и днес, казва Диодор, и със закон разпоредила, че свещеното място трябва да се ползва с право на убежище (Diod. 3. 55. 9).

По това време тракиецът Мопс, прогонен от царя на траките Ликург, навлязъл в земите на амазонките с войска от хетайри-изгнаници. Действията му били подкрепени от скита Сипил, също прогонен от тази част на Скития, която граничeла с Тракия. Между трако-скитската коалиция и амазонките имало голямо сражение, в което победили Мопс и Сипил, а Мирина и голяма част от амазонките били убити (Diod. 3. 55. 10).

Hom. Il. 2.810-814: Има висока могила, не много далече от Троя,

нейде в полето, която се лесно обхожда от всички.

Смъртните хора я просто наричаха хълм Батиея,

а боговете безсмъртни - могила на бърза Мирина.

Тъй като траките продължавали да печелят битки в течение на много години, останалите живи амазонки отстъпили в Либия. И това бил краят на похода на амазонките в Либия, както разказва митът.

Сведението на Дионисий Скитобрахион, предадено от Диодор, представя първата засвидетелствана военно-политическа коалиция между траки и скити и разкрива военния потенциал на траките в дълбока древност. Донякъде именно Диодор пояснява защо амазонките са определяни в древността като траки или скити (за тракийската принадлежност на Пентезилея, царица на амазонките, вж. West 2003: fr. Aethiop. = Procl. Christ. ad Apoll. 5. 1-6, 1).

Пламен Петков

Литература:

Грейвс, Р. 1992: Мифы Древней Греции. Москва,  366-367.

Lemprière, J. 1812: Classical Dictionary. London. 

West, M. (translator & editor) 2003: Greek Epic Fragments from the Seventh to the Fifth Centuries BC. Cambridge - Massachusetts - London.