/* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}
Резултатите от разкопки на селища показват, че от култивираните растения най-разпространените са лимецът и ечемикът. Пшеницата не е от особено значение за изхранването на населението до класическата Античност. Отглеждат са също леща, грах, фий, бакла, лук и чесън. За битови нужди се сее коноп. Тук е засвидетелствано използването на лозата поне от ІІІ хил.пр.Хр. и насетне.
Най-ефективното разкопаване на земята се извършва с дървен кол. Използват се и „мотики” от камък и рог.
Въпросът кога се е появило орното земеделие остава открит, но е безспорно, че то става достатъчно ефективно едва с въвеждането на желязото през І хил.пр.Хр. През всички епохи се използва сърпът – първоначално от кремъчни острия, закрепени върху дърво, рог или кост, а по-късно – от бронз и желязо.
Античните автори дават важни сведения за характера на земеделието в Тракия. Още Омир говори за отглеждане на ечемик и на пшеница. Той, обаче, казва, че земята ражда, когато има валежи (Hom. Od. 9, 282-284, 357-385). Аполоний Родоски нарича Тракия орна земя (Apoll. Rhod. 1, 824-826). Теофраст счита, че тракийското жито има много люспи и никне късно, поради студовете (Theophr. Hist. Pl. 4, 115). Полибий, като дава пояснения за житото в страните около Черно море казва, че положението се мени – ту се ражда повече, ту – по-малко (Polyb. 4, 38).
За тракийското земеделие е характерен добивът не само на житни зърнени храни, но и на интензивни култури. За тяхното нормално развитие дъждовете в този географски район са достатъчни.
Влиянието на земеделието върху социално-икономическото разслоение на обществото в Тракия е слабо, за сметка на определящата роля на животновъдството.
Калин Порожанов
Литература:
Порожанов 1992: Порожанов, K. Земеделие. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. Издателство „Аргес”. София, 1992, 113.
Порожанов 1998: Порожанов, K. Общество и държавност у траките, средата на ІІ – началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалкано-западномалоазийската общност). Институт по тракология при БАН. София, 1998 (=Studia Thracica, 6), 149-152.