'Elaioàj, -οàωτος
Град на югоизточния бряг на Тракийския Херсонес.
Той е единственият гръцки полис тук, който частично е проучван археологически. По времето на Галиполската операция през Първата световна война се провеждат и разкопките на един случайно локализиран негов некропол. Обобщените изследвания определят датата на ползването му - от последната четвърт на VІІ в. пр. Хр. до римската епоха.
Останките съвпадат с локализацията, предприета на базата на литературните извори, а именно, че това е най-юженния град на Херсонес [Strab. 7, fr. 52 (51); Plin. nat. 4, 11, 40] - при нос Ески хисарлък, Турция, където се е намирал акрополът.
На базата на сведението на Псевдо-Скимнос [Ps.-Skymn. 707f.] е предположено, че тя е първата атинска колония на полуострова, но пасажът е корумпиран и критичният прочит на изворовия материал, съпоставен с археологическите данни, подложи на съмнение това схващане и наложи внасянето на корекции в някои погрешно утвърдени представи относно Е., които се синтезират до следното:
1. Градът е основан от някой си Форбас, а не от Фринон;
2. Той със сигурност не е атинска колония, но за съжаление текстът не позволява да се заключи коя е метрополията му, въпреки предположенията, че това е Теос;
3. Проникването на атическата керамика в Е. датира едва от 570 - 560 г. пр. Хр. насетне, което допуска тя да се свърже с пристигането на атиняните на Милтиад Стари;
4. Споменаването на "атинска апойкия" не се отнася до целия град, а до наличието в него на атински колонисти, в смисъл на обособена група от останалото население. Тяхната поява в Е. може да се постави във времето на Милтиад Стари, което води до значителни промени в етнически и в политически смисъл в облика на селището и впоследствие допринася за установяването на тесни контакти с Атина, които намират израз през ІV в. пр. Хр.
Историческото развитие на Е. през следващите столетия показва, че независимо от отхвърлянето на тезата, за атинска колония, връзките на града с Атина са проследими за един доста дълъг период от време. Още Милтиад Стари ползва неговото пристанище като изходна база за налагането на атинската власт на о. Лемнос[Hdt. 6, 140]. После Е. фигурира и сред членовете на Атинско-Делоския морски съюз със самостоятелни плащания от 447/6 г. пр. Хр. Като верни на атиняните, жителите му се проявяват както по време на Пелопонеската война [Thuk. 8, 103, 3; 8, 107, 2], така и при войната с Котис І за полуострова, когато заедно с Критоте те остават "последните атински крепости на Херсонес" [Dem. 23, 158]. Заради лоялното си поведение неговите жители получават правата на атински клерухи [IG II2, 228].
Във времето от втората половина на ІV в. пр. Хр. Е. отсича свои монети, при които една серия възпроизвежда типа Атина/кукумявка, което също е ясна индикация за контактите между двата града. В този смисъл "поведението" на Е. наистина оформя впечатлението, че селището е атинска колония, и че в очите на съвременниците си то се възприемало като такава, независимо, че модерната наука показва по-скоро друго.
Голяма част от своята популярност Е. дължи също така на близко разположеното светилище на Протесилай [Hdt. 7, 33; 9, 116 ff.]. През 344 г. пр. Хр. то е посетено от Александър III Велики преди да се прехвърли с войските си в Мала Азия.
Вероятно именно неговото местоположение се оказва решаващо за просъществуването на града и през римската епоха. За значението му свидетелства наличието на автономно монетосечене по времето на императорите Комод и Каракала.