ΧerrÒnhsoj/'Agor»

Селище на Тракийския Херсонес при дн. Булаир, Турция.

Съществуването на град Х. на Тракийския Херсонес е един от спорните моменти, що се отнася до проблемите на селищната система на полуострова.

За "полис Х." се съобщава в три не много ясни свидетелства [Нct. fr. 163; Schol. ad Aristoph., equit. 262; Schol. ad Eur., Hec. 8].

Името "Х./херсонесити" се среща и върху монети - тетрадрахма от серията лъв/глава на Атина от I период на монетосечене на Тракийския Херсонес (515 - 493 г. пр. Хр.), както и върху бронзовите монети от II период на монетосеченето му (357 - 323/320 г. пр. Хр.).

Проблемите се задълбочават от появата в изворите от средата на V в. пр. Хр. на град на име Агора, разполаган на мястото на града Х. [ATL; Hdt. 7, 58; Ps.-Skyl. 67; Dem. 7, 39, 41; St. Byz. s. v. 'Agora]. С оглед коректната интерпретация на съобщените в изворите "Х./херсонесити", може  да се обобщи, че с това понятие през различните епохи са обозначавани както градът и неговите жители, така и географската област и нейните обитатели, като при разновременните сведения съответно се мени значението на Х./херсонесити.

Градът Х. явно е основан от Милтиад Стари с пристигането му на полуострова ок. 556/5 г. пр. Хр. и е функционирал като негов политически център (резиденция). Предположението, че той възниква върху по-старо селище, племенен център на долонки, е примамливо, но хипотетично. Използваните символи при монетите на Х. от този период позволяват да се мисли, че в него живеят милетски и атински колонисти. Неясни остават отношенията с близко разположената Кардия - доколко тя  запазва своята самостоятелност или е включена в нова политическа единица.

През 493 г. пр. Хр. при потушаването на Йонийското въстание в района Х. вероятно е разрушен, а на негово място изворите споменават вече град Агора - негов териториален и функционален приемник. Етимологията на името на Агора би трябвало да се търси не толкова в смисъл на "пазарно място", колкото като "място на събиране на гражданите". Градът съществува и през ІV в. пр. Хр., но вече със затихващи функции, а основаването на Лизимахия бележи края му.

Юлия Цветкова