Кардия

  Kard…h

Град на северозападния бряг на Тракийския Херсонес на нос Бакла бурун (Турция), една от главните входни врати към вътрешността на Тракия.

Основаван е на два пъти: първоначално ок. 644/640 г. пр. Хр. от милетци и клазоменци с ойкист Хермохарес, и втори път - ок 556/5 г. пр. Хр. от атиняните на Милтиад Стари [Ps.-Skymn. 699; Strabo. 7,  fr. 52 (51); St. Byz. s. v. Kardh]. Двойната колонизация е наложителна поради силната съпротива на траките.

Фиксираната в изворите война между бисалтите от Югозападна Тракия и К. [Haron fr. 9] би трябвало да се датира преди идването на Филаидите и вероятно е с тежки последици за колонията.

След периода на персийската власт, К. изживява един подем и през ІV в. пр. Хр. се утвърждава като "най-големия град на Херсонес" [Hdt. 6, 33; 6, 36; 6, 41; 7, 58; 9, 115; Dem. 7, 41ff.; Strab. 7,  fr. 52 (51)]. За изплъзването му от атинска опека допринася много войната за полуострова между Атина и Котис І, където К. застава на страната на одрисите.

По-късно, по времето на експанзията на Филип ІІ Македонски, К. е от първите градове, които влизат в съюзни отношения с него [Dem. 7, 39; 23, 183], на което тя дължи привилегированото си положение в македонската държава - по времето на Александър ІІІ Велики е известен Хекатей - тиран на К., и не един кардиянец заема високи постове в двора (напр. Евмен - един от основателите на Пергамското царство и историкът Хиероним) [Diod. 18, 14, 4; Plut. Eumen. 3].

Възходящото развитие на К. е преустановено с основаването на Лизимахия през 309/8 г. пр. Хр. [Paus. 1, 9, 8; Plin. nat. 4, 11, 40].

Макар и да продължава да съществува до към ІІ в., тя се споменава вече само като коме [Paus. 1, 10, 5].

 

Юлия Цветкова