Жрец на тракийското племе гети по времето на мощното държавно обединение на Буребиста (ок. средата на I в. пр. Хр.).

Подобно на Залмоксис, Д. се ползува с голяма почит, тъй като умее да тълкува поличбите и да оповестява волята на боговете. Поради това е помощник на царя в управлението, като отначало е назначен за жрец на бога, който най-много се почита у гетите, а след това сам е наречен бог [Strab. VII, 3, 5]. Тази практика е традиционно консервативна, тъй като още по времето на диктатурата на Сула (82-79 г. пр. Хр.), когато най-рано се засвидетелства Д., той пристига при Буребиста и получава от него почти царска власт [Jord. Get. 67].

Като Залмоксис Д. се отделя да живее в пещера на свещената планина Когайон и не влиза в контакт с външни лица, с изключение на царя и на приближените му [Strab. VII, 3, 11]. Античната литературна традиция го представя като опитен учител, който владее цялата философия [Jord. Get. 69-70]. Посвещаването в своето учение Д. извършва в средите на затворените аристократични кръгове на т. нар. тарабостесийци, по-късно наречени пилеати, измежду които се избират гетските царе и жреци, за разлика от останалата част от народа, която се наричала капилати [Jord. Get. 71-731].

Личността на Д. и подготвяните от него жреци говорят за съществуването на жречески колегии, орфически по своята същност. Възможно е след смъртта на Буребиста, в периода 44-42 г. пр. Хр., Д. да е държал управлението и властта в свои ръце. След битката при Филипи между Октавиан Август и Антоний и републиканците Брут и Касий, той слиза от историческата сцена.

Димитър Попов