Халюби/халиби

Халибите/халюбите са споменати в Северна Анатолия, точно с този си етноним, най-напред от Херодот (484–425 г.пр.Хр.), който изброява народите отсам река Халис, тоест на запад от левия бряг на дн. река Казълърмак, която тече на север и се влива в Черно море, които са: лиди, фриги, мизи, мариандини, халиби, пафлагони, траките тини и витини, кари, йонийци, дорийци, еолийци, памфили (Hdt. 1: 28). Така, около и след средата на V в.пр.Хр. халибите са поставени между тракийските етноними мариандини и пафлагони, местоположение, което ги разполага на Анатолийското Черноморие, в северозападната част на Пафлагония.

Ксенофонт (430-355 г.пр.Хр.) разказва за халиби на две места.

Първото място е в източната/североизточна част на Анатолийския полуостров, близо до Армения, като Ксенофонт специално казва, че хората от този етнос били най-храбрите от всички народи, през чиито земи били минали (хилядите наемни воиници, водени от същия Ксенофонт – К.П.) и постоянно влизали в ръкопашен бой. Те носели платнени ризници, дълги до долната част на корема,... Носели също и наколенници и шлемове, а на пояса – нож, голям колкото спартански меч... Носели и по едно копие, дълго около 15 лакти, и по едно късо копие... Живеели в укрепени места... (Xen. Anab. 4: 4, 17-18; 5, 34-35; 6, 5; 7, 15-17). Важно е да се отбележи, че за тези халиби Ксенофонт не споменава да копаят желязна руда, така, както изрично ще каже за другите халиби. Освен това, те са добре въоръжени и живеят в крепости, което ще рече, че тези халиби представляват една организирана държава.

 

На другото място – тези халиби, били малко на брой и подвластни на мосинойките; повечето от тях изкарвали прехраната си с копаене на желязна руда (Xen. Anab. 5: 5, 1-2). Това се случва в края на V в.пр.Хр., приблизително в средната част на Черноморска Анатолия, там, където се локализира северозападна Пафлагония, като потвърждава по-ранната Херодотова локализация.

Според Аполоний Родоски (295–215 г.пр.Хр.), аргонавтите, плаващи от запад на изток по Анатолийското Черноморие, след Страната на амазонките, на следващия ден... минават край Страната на халибите; този народ не се занимава с отглеждането на животни или растения...; тези хора добиват желязо и обменят тяхното възнаграждение за продукти, с които се изхранват... (Apoll. Rhod. Arg. 2: 1001-1009); следва Страната на тибарените (Apoll. Rhod. Arg. 2: 1010-1014), а след нея – и Страната на мосюнойките (Apoll. Rhod. Arg. 2: 1015-1029). Така, Страната на халибите/халюбите е източно от Страната на амазонките, която обхваща равнината на полуострова с древния нос Темискира (дн. нос Джива) и планините на юг от нея – тоест, земите около долното течение на р. Термодонт (дн. Ешилърмак) (Apoll. Rhod. Arg. 2: 970-984). Очевидно става дума за нископланинския район, през който текат четири реки, които се вливат в Черно море, най-източната, от които се нарича днес р. Баламан. Това, едва ли е случайно, защото водата (течащата вода) е нужна за металургията.

Тук, при Аполоний, западните съседи на халибите, които според Херодот са мариандините са заместени от амазонките, а източните – пафлагоните – от тибарени и мосинойки, известни и на Ксенофонт като обитатели в северозападната част на Пафлагония.

Видно е, че халибите/халюбите обитават страната, източно от мариандините и амазонките и- западно от тибарените и мосинойките, на които са подвластни, тоест – те отново са поставени в северозападна Пафлагония.

Тези халиби, които били малко на брой и  са подвластни на мосинойките са отличени с това, че изкарвали прехраната си с копаене на желязна руда (Xen. Anab. 5: 5, 1-2) и в Страната на халибите те добиват желязо (Apoll. Rhod. Arg. 2: 1001-1009).

Тази тяхна специфика навежда на мисълта, че информацията, която дава Ксенофонт и архаизмът, който Аполоний Родоски прилага в поемата, се опират на реални исторически извори, а защо не спомени и преки наблюдения... Добивът и обработката на желязо са важни за всички антични общества, но тук тази характерна черта, изведена като единствена доминираща, показва наследствена приемственост в предаването на тайната за желязото, която е свързана със Земята, Водата и Огъня. Тайна, която благодарение на Божествеността или Великата богиня-майка, най-добре видяна при съседните им амазонки, халибите/халюбите знаят и съкровено пазят. Несъмненно халибите/халюбите са реликт още от края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр., когато започва активното усвояване на желязото.

Халибите, които копаят желязна руда (Xen. Anab. 5: 5, 1-2) и хората, които добиват желязо (Apoll. Rhod. Arg. 2: 1001-1009) най-вероятно са хализоните на Одий и Епистроф, които съгласно Омир (края на ІХ/VІІІ в.пр.Хр.), населяват далечната Алиба, където се добива сребро (Hom. Il. 2: 856-857); у Омир те се намират между мизите и пафлагоните, тоест те и тук, тоест изначално се свързват със северозападната част на Пафлагония. 

Калин Порожанов 

Литература:

Порожанов 2012: Порожанов К. Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). София (=Thracia Antiqua, 11),161-163, 184.