Bithynoi

Народностното име битини/витини липсва в Омировия епос (Porozhanov 1995: 113-122). То ще се появи в  античната митографска литература и историопис от Херодот насетне.

Херодот (484–425 г.пр.Хр.) е първият античен автор, който споменава народностното име битини, като заедно с тините ги нарича траки в Анатолия. Той представя народите отсам река Халис, тоест етносите на запад от левия бряг на дн. река Къзълърмак, която тече от юг на север през Мала Азия и се влива в Черно море, които са: лиди, фриги, мизи, мариандини, халиби, пафлагони, траките тини и битини, кари, йонийци, дорийци, еолийци, памфили (Hdt. 1. 28).

Херодот започва изброяването си от Западна/Северозападна Егейска и Мраморноморска Анатолия, където от юг на север са лиди, фриги и мизи. Те са последвани, в посока изток, по крайбрежието на Северна Черноморска Анатолия от мариандини, халиби и пафлагони. След което отново „прескача“ в Северна/Северозападна Анатолия, където са траките тини и битини. „Прескачането“ продължава с кари, йонийци, дорийци, еолийци, памфили, които са на юг от лидите, с които започва цялото изброяване Херодот.

Херодот казва още, че траките, … преминавайки в Азия…, били наречени битини; както сами твърдят, преди това се наричали стримони и живеели край брега на Стримон… (Hdt. 7. 75).

Оказва се, че битините са траки стримони, които са дошли от Европейска Тракия в Анатолия, поради което е ясно защо той нарича битините траки.

Тукидид (460/455 – 404 г.пр.Хр.) споменава, че елинският военачалник Ламах и неговата войска минали през земите на траките битини, които живеят на отвъдния азиатски бряг и стигнали в Халкедон… (Thuc. 4. 75). И тук битините са определени като траки, в Западна Анатолия.

Ксенофонт  (430 – 355 г.пр.Хр.) съобщава, че гърците, за да нападнат битините слезли в Калпес; от Хераклея отрядът навлязъл в Тракия; границата между Тракия и Хераклейската област... (Xen. Anab. 6. 2, 17-19).

Тук, след Херодот и Тукидид, отново се споменава етносът битини, но с пояснението, че те са в Тракия, която е в Анатолия. Тоест и според Ксенофонт битините несъмнено са траки, които живеят в Малоазийска Тракия.

Ксенофонт, в края на V в. пр.н.е., за района около Хераклея и Калпес лимен говори за: траките, които успели да избягат… понеже били пелтасти, мнозина се изплъзнали от хоплитите (4); траките, които обсипали със стрели... (7); че от гърците били ранени мнозина, а от траките нито един (8.9); че гърците на Ксенофонт били обсадени отвсякъде от траки (11); че траките се оттеглили вечерта... (23) (Xen. Anab. 6. 3. 4, 7-8, 11-23).

Тук се говори само за траки, които съгласно предходното цитиране са в Анатолийска Тракия. Това се потвърждава от него (Xen. Anab. 6. 4. 1-7 ), като казва: Хорионът…Калпес лимен, е в Тракия – в Азия. Тази Тракия започва от входа на Понта и продължава до Хераклея. От Бизантион до Хераклея няма друг полис – приятелски или гръцки – освен траките битини.

Очевидно, траки е общ етноним, а битини е локален за Анатолия. Така става ясно, че битините живеят в Тракия (в Мала Азия), наречена и Азиатска Тракия, която е обозначена (от запад на изток) с входа на Понта (Боспора/Босфора), с пристанището-крепост Калпес и с полиса Хераклея (на Южното Черноморие). Тоест битините, които са траки, обитават в северозападния край на Анатолия полуостров, който чрез протока Боспор се свързва с Тракия в Европа. Очевидно битини и траки – в Тракия, която е и Азиатска Тракия, в Анатолия, са синоними, т.е. два етнонима за едно население – първият е локален, вторият е общ, който очевидно обхваща и траките от Европа.

Ксенофонт и в Хеленика говори за Битинска Тракия… и че битините често предприемали военни действия…, битините, … събрали предимно пелтасти  и конници…(Xen. Hell. 3. 2. 2-3).

Няма съмнение, че за него Битинска Тракия, обитавана от битините, е по-горе споменатата Азиатска Тракия.

Аполоний Родоски (295 – 215 г.пр.Хр.)  говори, че след бебриките в Източното Мраморноморие корабът Арго успешно преплава разделящия Европа и Азия проток Боспор (Apoll. Rhod. Arg. 2. 345-352). Приставането на кораба е извършено в северния край на Боспора, срещу Битинската земя/страна. Това недвусмислено показва, че е на европейския му бряг, тоест на брега на Европейска Тракия (Apoll. Rhod. Arg. 2. 164-177). Тук, от своя дворец-светилище, тракийският пророк и цар-жрец Финей ги наставлява и им казва, че като минат между скалите, те ще влязат в Понта и веднага да държат земята/страната на битините, която е тяхно дясно, и да плават, като се пазят от опасностите около сладката река Ребас и Черния бряг, те ще стигнат до пристанището на острова Тиниас (Apoll. Rhod. Arg. 2. 345-352).

Тук е спомената земята/страната на битините отново в Северозападна Анатолия.

Диодор (І в. пр.Хр.), по повод акция на гръцкия отряд на Деркилид в Мала Азия в началото на ІV в. пр.н.е. (през 399 г. пр.н.е.), казва, че той потеглил на поход срещу траките, които населявали тогава Битиния (Diod. 14. 38. 3, 6-7).

Тук траките обитават Битиния, чието име несъмнено е производно на траките битини. Така траки е синоним на битини. Очевидно траките битини в Анатолия дават името на страната си Битиния.

Псевдо-Скимнос (І в. пр.Хр.) казва, че р. Сангариос (дн. Сакария в Мала Азия) тече през земите на фригите и на тините и се влива в Понта (дн. Черно море) при о. Тиниада, има и нос Тиниада, а границата между тините и битините е р. Псилис (Ps.-Skymn. 976-978).

Страбон (64 г.пр.Хр. – 21 г.сл.Хр.) обяснява, че фригите са бриги – тракийски етнос, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините, витините и тините, а така също и мариандините. Всички тези народности са напуснали напълно Европа... (Strabo 7. 3. 2).

Пак Страбон, като изброява етносите от запад на изток по Южното Анатолийско Черноморие, казва, че ...първи са битините, а след това мариандините (наричани от някои и каукони), а след това са пафлагоните до река Халис... (Strabo 12. 3. 2).

Отново Страбон казва, че битините са били преди това мизи и новото си име са получили от траките битини и тини, които се заселили в страната... някои хора в Тракия (в Европа – КП) и днес се наричат битини... (Strabo 12. 3. 3).

Страбон  продължава да говори за мариандини и каукони.... и казва, че земята на Хераклея е в земята на мариандините, които са подобни на битините... този етнос (мариандините – КП) първоначално също бил тракийски (Strabo 12. 3. 4).

Пак Страбон  казва, че Битиния на изток е ограничена от пафлагоните, мариандините..., на север – от Понтийското море, от устията на Сангарий до устието на морето при Бизантион и Халкедон, на запад – от Пропонтида..., на юг – от Мизия и Фригия Епиктет, наричана и Хелеспонтийска Фригия (Strabo 12. 4. 1).

След прегледа на тези пасажи от Страбон се оказва, че битините са траки в Анатолия, които се разполагат от Боспора на изток и достигат до Пафлагония.

Отново Страбон  заключава, че е трудно да се очертаят границите между битини, фриги и мизи…., между долионите, мигдоните и трояните… всички тези етноси са тракийски, защото траките обитават отсрещната страна и защото хората от двете страни не се различават много помежду си (Strabo 12. 4. 4).

Така, битините са траки в Анатолия, които не се различават от другите траки в Анатолия и в Европа.

Плиний (23 – 79 г.) казва, че ... мизите (Moesi), бригите и тините са дошли от Европа, а от тях са получили името си мизите (Mysi), фригите и битините... (Plin. HN 5. 32. 145).

Видно е, че Плиний свързва битините с траките тини от Европа. Тоест и тук е несъмнено, че те са траки.

Ариан (95 – 175 г.) съобщава:

... Херодот казва, че някои траки преминали в Азия и се нарекли битини... някога битините заели земята от Боспора до Ребас, а планинската земя отвъд нея до Черно море и река Калет била завладяна от тините. Затова тини и битини са съседи, наречени така по имената на някакви славни братя Тинос и Битинос, осиновени деца на Финей...

... според други Тинос и Битинос, по името на които страната се нарекла Тиния и Битиния, били синове на Одрюс... (Arr. Bith. fr. 20).

Така, според Ариан се оказва, че битините и тините са съседни братски етноси, които се свързват или с тракийския прорицател и цар-жрец Финей – от европейската страна на Боспора, или с името Одрюс като епоним на траките одриси в Европа.

Апиан (95/100 – 165/170 г.) също свързва битините с Европа, но в по-различна версия. Ето какво казва той: Гърците смятат, че траките, които тръгнали за Троянската война с Резос, който бил убит от Диомед през нощта по начина, описан в стиховете на Омир, избягали до устието на Евксинското море (Черно море – КП), на мястото, където преминаването към Тракия е най-кратко. Някои казват, че тъй като не намерили кораби, те останали там и завладеели страната, наречена Бебрикия. Други казват, че са преминали в страната отвъд Бизантион, наречена Тракийска Битиния, и се настанили по реката Бития, но били принудени от глад да се върнат в Бебрикия, на която те дали името Битиния, от името на реката, където живели преди това; или може би името им се променяло несъзнателно с времето, тъй като между Битиния и Бебрикия няма голяма разлика. Така мислят някои. Други казват, че първият им владетел е Битюс, синът на Зевс и Траке, и че двете страни са получили имената им от тях (App. Mithr. 1).

Така излиза, че:

1.) Траките на Резос не успяват да се върнат през протока Боспор/Босфор в Европейска Тракия и остават в страната Бебрикия, която е от малоазийската страна на Протока. Но всички автори, споменати по-горе, локализират там Битиния/Витиния, в чийто югозападен край Аполоний Родоски поставя бебриките (Apoll. Rhod. Arg. 2. 1-135).

2.) Отвъд Бизантион/Византион (който е от европейската страна и в южния край на Боспорския/Босфорския проток) се намирала страната Тракийска Битиния/Витиния, около реката Бития. Такава европейска локализация на Битиния/Витиния не е известна у други автори. Както стана ясно по-горе в Европейска Тракия има тини и Тиния. Но такава локализация е в съзвучие със Страбоновото твърдение, че хората от двете страни (на Мраморно море – КП) не се различават много помежду си (Strabo 12. 4. 4).

3.) Траките от реката Бития в тракийска Битиния/Витиния (в Европейска Тракия) се върнали в Бебрикия (в Северозападна Мала Азия) и тогава тя станала Битиния/Витиния – по името на реката.

4.) Заключението, че между Битиния/Витиния и Бебрикия няма голяма разлика, означава, че те са назовавания на едно и също нещо.

5.) Тъй като първият владетел бил Битюс, син на Зевс и Траке, то това означава, че отново Битюс/битини се свързват с произход от Европейска Тракия.

Очевидно е, че през Античността битините/витините са тракийски етнос, обитаващ големия Битински полуостров, в Северозападна Анатолия, чиито брегове се мият от югоизтока на Мраморно море, от запад – протока Боспор/Босфор и от север – Черно море. Съществува представата, че те са преселници от Европейска Тракия в Мала Азия.

Калин Порожанов 

Литература:

Meyer, Ed. 1897: Bithynoi. – In: Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft. Bd.3. Stuttgart, 510-514.

Porozhanov, K. 1995: La Guerre de Troie, les troyens et leurs allies dans l’Iliade. – Thracia 11, 113-122.

Porozhanov, K. 2005: Early Hellenistic Tendencies in Paphlagonia in the late 5^th – early 4^th Century (Xen. Anab.; Hell.). – Orpheus 15, 67-72.

Порожанов, К. 2012: Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). София (=Thracia Antiqua 11).

Спиридонов, Т. 1993: Витини. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. София, 62.