Mariandynoi

Народностното име мариандини се среща за пръв път като епоним у Хезиод (VІІІ/VІІ в.пр.Хр.) и по-късно у Ферекид (V в.пр.Хр.).

Схолиастът към Аргонавтиката Аполоний Родоски, фр. 53, казва, че съгласно Хезиод Финей имал двама сина: Тинос и Мариандинос (Schol. ad Apoll. Rhod. Arg. 2. 181).

Отново в схолия към Аполоний Родоски, фр. 27, е запазено сведение, че Ферекид в Теогония е казал, че деца на Финей са Тинос и Мариандинос (Schol. ad Apoll. Rhod. Arg. 2. 181).

Имената на синовете на Финей – Тинос и Мариандинос са всъщност епонимите на етносите тини и мариандини.

Тоест, съгласно Хезиод и Ферекид, Тинос и Мариандинос са братя, които произлизат от слепия пророк - тракийския цар-жрец Финей. Местоположението на Финеона/Финополис на Финей се локализира при дн. с. Гарибче на северното европейско начало/край на Боспора. Тоест и Тинос, и Мариандинос са от югоизтока на Европейска Тракия.

Херодот (484–425 г.пр.Хр.) изброява народите отсам река Халис, тоест на запад от левия бряг на дн. река Къзълърмак, която се влива в Черно море, които са: лиди, фриги, мизи, мариандини, халиби, пафлагони, траките тини и битини, кари, йонийци, дорийци, еолийци, памфили (Hdt. 1. 28).

Херодот започва изброяването си от Западна/Северозападна Егейска и Мраморноморска Анатолия, където от юг на север са лиди, фриги и мизи. Те са последвани, в посока изток, по крайбрежието на северна черноморска Анатолия от мариандини, халиби и пафлагони. След което отново „прескача“ в Северна/Северозападна Анатолия, където са траките тини и битини. „Прескачането“ продължава с кари, йонийци, дорийци, еолийци, памфили, които са на юг от лидите, с които започва цялото изброяване Херодот.

Така се оказва, че мариандините са споменати за пръв път от Херодот в Северна Анатолия точно с този си етноним през третата четвърт на V в.пр.Хр. Тъй като на запад от пафлагоните – в посока запад – последователно са изброени траките тини и битини се получава така, че мариандините са поставени между тракийските етноними мизи и халюби. Тоест те се намират на Южното Черноморие.

Херодот предава още, че … Дарий бил наредил…от жителите на Хелеспонта по десния бряг, като се плава навътре, от фригите, от траките, които живеят в Азия, от пафлагоните, мариандините и сирийците данъкът бил 360 таланта…(Hdt. 3. 90).

Ясно е, че мариандините тук са споменати като съседи на пафлагоните и са данъчно обложени от персите.

Ксенофонт съобщава, че гърците.... при попътен вятър пътували два дена все покрай брега (от изток на запад, покрай средната част на Анатолийското Черноморие – КП)... те стигнали в Хераклея, гръцки град, колония на мегарците, разположен в земите на мариандините (Xen. Anab. 6. 2. 1).

Тук мариандините са споменати около и на изток от Хераклея Понтика. Защото от Бизантион до Хераклея... живеят само битини и траки, казано от самия Ксенофонт (Xen. Anab. 6. 4. 2). И тук, както при Херодот, земята на мариандините е на южното Анатолийско Черноморие, източно от битините.

Аполоний Родоски (295 - 215 г.пр.Хр.), по повод бебриките, обитаващи югоизточното крайбрежие на Мраморно море, ни представя и мариандините. Той казва, че техните (на бебриките - К.П.) лозя и села биват разрушени от вражеското копие на Люкос и мариандините, на които той е цар. Навремето те (бебрики и мариандини – К.П.) са били в борба за желязодаващата земя/страна... (Apoll. Rhod. Arg. 2. 137-144).

Тук, изглежда, мариандините с цар Люкос от Анатолийското Черноморие, където ги поставят Херодот и Ксенофонт, имат интереси и над Югоизточното Мраморноморие, където са бебриките.

Пак Аполоний Родоски (Apoll. Rhod. Arg. 2. 345-352) говори, че след бебриките в Източното Мраморноморие корабът Арго успешно преплава разделящия Европа и Азия проток Боспор. Приставането на кораба е извършено в северния край на Боспора, срещу Битинската земя/страна. Това недвусмислено показва, че е на европейския му бряг, тоест на брега на Европейска Тракия (Apoll. Rhod. Arg. 2. 164-177). Тук, от своя дворец-светилище, тракийският пророк и цар-жрец Финей ги наставлява и им казва, че като минат между скалите, те ще влязат в Понта и веднага да държат земята/страната на битините, която е тяхно дясно, и да плават, като се пазят от опасностите около сладката река Ребас и Черния бряг, те ще стигнат до пристанището на острова Тиниас. След това... техният кораб ще акостира в земята/страната на мариандините... (Apoll. Rhod. Arg. 2. 345-352).

Първо е спомената земята/страната на битините в Северозападна Анатолия. Името на остров Тиниас е производно на тракийския етноним тини, което несъмнено е отглас от съществувала тракийска етнополитическа формация по южния бряг на Черно море с това име. Очевидно тините са били източно съседни на битините. На изток от о. Тиниас в Анатолия е страната на мариандините, които се оказват източни съседи на битините и тините.

Страбон (64 г.пр.Хр. – 21 г. от н.е.) казва, че фригите са бриги – тракийски етнос, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините, витините и тините, а така също и мариандините. Всички тези народности са напуснали напълно Европа... (Strabo 7. 3. 2).

Пак Страбон, като изброява етносите от запад на изток по Южното Анатолийско Черноморие, казва, че ...първи са битините, а след това мариандините (наричани от някои и каукони), а след това са пафлагоните до река Халис... (Strabo 12. 3. 2).

Отново Страбон продължава да говори за мариандини и каукони...; казва, че земята на Хераклея е в земята на мариандините, които са подобни на битините..., този етнос (мариандините – КП) първоначално също бил тракийски... (Strabo 12. 3. 4).

Пак Страбон казва, че Битиния на изток е ограничена от пафлагоните, мариандините... на север – от Понтийското море, от устията на Сангарий до устието на морето при Бизантион и Халкедон..., на запад – от Пропонтида..., на юг – от Мизия и Фригия Епиктет.., наричана и Хелеспонтийска Фригия... (Strabo 12. 4. 1).

След прегледа на тези пасажи от Страбон се оказва, че битини, тини и мариандини са траки в Анатолия, които се разполагат от Боспора на изток и достигат до Пафлагония.

Заключението гласи, че през Античността мариандините са тракийски етнос в Северна Мала Азия, който обитава крайбрежието на Южното Анатолийско Черноморие между тракийските народности на битини/тини и пафлагони. 

Калин Порожанов 

Литература:

Porozhanov, K. 1995: La Guerre de Troie, les troyens et leurs allies dans l’Iliade. – Thracia 11, 113-122.

Porozhanov, K. 2005: Early Hellenistic Tendencies in Paphlagonia in the late 5^th – early 4^th Century (Xen. Anab.; Hell.). – Orpheus 15, 67-72.

Ruge, W. 1930: Mariandynoi. – In: Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft. Bd. 14. Stuttgart, 1747-1749.

Лазова, Цв. 1993: Мариандини. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. София, 171.

Порожанов, К. 2012: Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). София (=Thracia Antiqua 11).