Тини / Тиния / Тиниада

Thynoi / Thynia / Thynias

 

Във фр. 53 от схолия към Аргонавтиката на Аполоний Родоски се казва, че съгласно Хезиод (VІІІ/VІІ в.пр.Хр.) Финей имал двама сина: Тинос и Мариандинос (Schol. ad Apoll. Rhod. Arg. 2: 181).

Във фр. 27 от схолия отново към Аполоний Родоски е запазено сведение на Ферекид (V в.пр.Хр.) от Теогония, че децата на Финей са Тинос и Мариандинос (Schol. ad Apoll. Rhod. Arg. 2: 181).

Имената на синовете на Финей – Тинос и Мариандинос са всъщност епонимите на етносите тини и мариандини.

Така, съгласно Хезиод и Ферекид, Тинос и Мариандинос са братя, които произлизат от слепия пророк - тракийския цар-жрец Финей. Местоположението на Финеона/Финополис на Финей се локализира при дн. с. Гарибче на северното европейско начало/край на Боспора/Босфора (Порожанов 2012, 195-221; 2017, 197-224). Тоест и Тинос, и Мариандинос са от югоизтока на Европейска Тракия.

Херодот (484 – 425 г.пр.Хр.) изброява народите отсам река Халис, тоест в Анатолия, на запад от левия бряг на дн. река Къзълърмак, която се влива в Черно море, които са: лиди, фриги, мизи, мариандини, халиби, пафлагони, траките тини и битини, кари, йонийци, дорийци, еолийци, памфили (Hdt. 1. 28).

Херодот започва изброяването си от Западна/Северозападна Егейска и Мраморноморска Анатолия, където от юг на север са лиди, фриги и мизи. Те са последвани, в посока изток, по крайбрежието на Северна Черноморска Анатолия от мариандини, халиби и пафлагони. След което отново „прескача“ в Северна/Северозападна Анатолия, където са траките тини и битини. „Прескачането“ продължава с кари, йонийци, дорийци, еолийци, памфили, които са на юг от лидите, с които започва цялото изброяване Херодот.

В посока на запад от пафлагоните последователно са изброени траките тини и битини. Тоест те се намират в Анатолия, на Южното Черноморие.

Херодот е първият античен автор, който нарича тините, заедно с битините, траки, като ги разполага в Анатолия.

Ксенофонт (430 –  355 г.пр.Хр.) в разказа си за тракийския  одриски архонт (владетел, княз) Севт (ІІ), намиращ се в югоизтока на голямото Одриско царство в Европа, казва, че се говорело за предшественика на Севт (ІІ) Терес, който, макар и с голяма войска, загубил в сражения с местните жители много от своите хора, а целият му обоз бил разграбен. Тия жители били тините, смятани за най-войнствени от всички, особено нощем (Xen. Anab. 7. 2. 22).

По-нататък той продължава със споделянето на Севт (ІІ), че Месад бил негов баща и под негова власт се намирали меландитите, тините и транипсите(Xen. Anab. 7. 2. 32).

Срещата на домакина – одриският архонт/княз Севт (ІІ) с госта му – атинския военачалник Ксенофонт се случва в една от тракийските владетелски резиденции на Северното Мраморноморие (Xen. Anab. 7. 2. 1, 10, 18-21, 25). Севтовата войска е разположена между Бизанте (дн. гр. Текирда, с по-старо име Родосто) и Перинт, но по-близо до Перинт – на около 11-12 км (60 стадия по около 185 м) от полиса. Самият Севт (ІІ) резидира в добре охраняван тюрзис (укрепено място, крепост) (Xen. Anab. 7. 2. 21).

От тук Севт (ІІ) със своята войска и с част от войската на Ксенофонт тръгва на север през планината (Странджа), преваля върха и се спуска към селата, от където хванали 1000 пленника, 2 000 глави едър рогат добитък и други 10 000 овце и кози (Xen. Anab. 7. 3. 41-45).

Чии са тези села става ясно веднага след това, тъй като Севтовите и Ксенофонтовите войници се настанили в равната земя на тините (Xen. Anab. 7. 4. 1-2). Тъй като паднал голям сняг и студът бил толкова силен, че водата, която носели, и виното в съдовете замръзвали. На мнозина от гърците премръзнали носовете и ушите. Тогава станало ясно защо траките носели на главите и ушите си лисичи кожи…(Xen. Anab. 7. 4. 3-4).

Следващите действия на траките тини от югоизтока на Европейска Тракия са ответни на Ксенофонтовите. С настъпването на нощта тините слезли от планината и нападнали лагера на Ксенофонт… Но гърците се окопитили и траките побегнали, като метнали щитовете на гърба си… А тините, като забелязали от планината много хоплити, пелтасти и конници, слезли долу и започнали да молят за мир…(Xen. Anab. 7. 4. 14, 18, 22).

Така тези тини се оказват траки в Странджа планина и в нейните крайбрежни райони както на Мраморно, така и на Черно море. Неслучайно Страбон ще каже, че брегът край Аполония и Салмидесос се нарича Тиниада (Strabo 12. 3. 3). Аполония е дн. гр. Созопол. Салмидесос е дн. гр. Къйъкьой  със старо име Мидия, включващ и крайбрежието до протока Боспор/Босфор.

Аполоний Родоски (295 – 215 г.пр.Хр.) в своята Аргонавтика казва, че при разговора на предводителя на аргонавтите Язон с Финей около Финей се оказват неговите съседи..., на които старецът дава пророчество, с божия воля; и чрез своето пророческо изкуство ги освобождава от много от техните болки, за което те му благодарят. С тях идва и Парайбиос, който е мил към Финей, и му казва, че той самият е угадил идването на тези странници в къщата му. Преди много време самият пророк казал, че тази команда от първенци пътува от Елада за града на Еет и че те би трябвало да привържат техните корабни въжета за Тинийската земя/страна (страната/земята на тините), и чрез Зевс те ще се оправят с харпиите при Финей... Финей казва, че знае как Парайбиос да се спаси от греха, който е извършил, а то е като той построи олтар на Тинийската нимфа/Нимфата на Тиния и да извърши на него свещенодействия... (Apoll. Rhod. Arg. 2. 448-489).

Неговите съседи несъмнено са траките, над които Финей царува (Apoll. Rhod. Arg. 2. 238-239) и спрямо които той е пророкът, надарен с божия воля. Тъй като хероите трябва да привържат въжетата на кораба Арго за Тинийската страна, е ясно, че домът на Финей е в тази страна, в Тиния, и  че траките на Финей се оказват с етноним тини. Това се потвърждава и от местната нимфа, която е Нимфата на Тиния.

Така тините в Европа са траките от Боспора/Босфора до нос Тиниада (дн. н. Инеада), които са жители на наречената от елините Тракийска делта, която очевидно носи и тракийското название Тиния.

Аполоний продължава: ...първенците все още стоят тук, по принуда, като всеки ден тините правят добро на Финей, пращайки му свръхголеми подаръци (Apoll. Rhod. Arg. 2. 528-530).

Прави впечатление, че тините носят много големи подаръци на своя цар Финей. Това впрочем може да се изтълкува като облагане с натурални данъци на поданите траки в етносната държава Тиния, от царския дворец, които се стичат в него. Тази практика е добре позната за Одриския царски двор от края на VІ - началото на V в.пр.Хр. поне до средата на ІV в.пр.Хр. (Порожанов 2011, 143-241).

По-нататък Аполоний казва, че аргонавтите не тръгват незабелязани от Атина, която иска да помага на моряците в морето... Затова дъщерята на Зевс (Атина) се спуска долу и стъпва на безрадостния бряг на Тиния (Apoll. Rhod. Arg. 2. 547-548).

Брегът на Тиния е наречен безрадостен заради злочестата съдба на Финей. Всъщност след изпитанието да минат между блъскащите се скали на аргонавтите им предстои да плават вече в Понта (Черно море).

Несъмнено двете блъскащи се скали са опоетизирана форма на тракийската политическа реалност в северната понтийската страна на протока Боспор/Босфор, във времето преди и към началото на проникването на елини в Черно море – VІІІ/VІІ в.пр.Хр. От едната, европейската страна е царството на тините Тиния с цар Финей, а от другата, от азиатската страна е царството на битините Битиния. Именно от тините и битините зависи влизането в Понта.

Аполоний Родоски продължава като разказва, че от своя дворец-светилище, тракийският пророк и цар-жрец Финей наставлява аргонавтите и им казва, че като минат между скалите, те ще влязат в Понта и веднага да държат земята/страната на битините, която е тяхно дясно, и да плават, като се пазят от опасностите около сладката река Ребас и Черния бряг, те ще стигнат до пристанището на острова Тиниада.... (Apoll. Rhod. Arg. 2. 345-352).

Името на остров Тиниада е производно на тракийския етноним тини, което несъмнено е отглас от съществувала тракийска етнополитическа формация по южния бряг на Черно море с това име. Очевидно тините са били източно съседни на битините. На изток от о. Тиниада в Анатолия е страната на мариандините, които се оказват източни съседи на битините и тините.

По-нататък, корабът Арго влиза в пристанището на пустия/изоставения остров Тиниада, където, изтощени от труд, хероите се изкачват на брега (Apoll. Rhod. Arg. 2. 672-673).

Островът Тиниада е естествено продължение на днешния нос Кефкен и заедно със западно/югозападно намиращият се от него хорѝон (крепост) с пристанище Калпе маркира средната част на Битинското черноморско крайбрежие на Анатолия и респективно на Битинското море (Apoll. Rhod. Arg. 2. 730).

Псевдо-Скимнос (І в.пр.Хр.) казва, че р. Сангариос (дн. Сакария) тече през земите на фригите и на тините и се влива в Понта при остров Тиниада, има и нос Тиниада, а границата между тините и битините е р. Псилис (Ps.-Skymn. 976-978). Преди това обаче той говори за друг нос Тиниада, който се намира на Черноморското крайбрежие на Европейска Тракия (Ps.-Skymn. 720-730).

Страбон (64 г.пр.Хр. – 21 г.сл.Хр.) казва, че фригите са бриги – тракийски етнос, каквито са и мигдоните, бебриките, медовитините, витините и тините, а така също и мариандините. Всички тези народности са напуснали напълно Европа... (Strabo 7. 3. 2).

Отново Страбон казва, че битините са били преди това мизи и новото си име са получили от траките битини и тини, които се заселили в страната...; някои хора в Тракия (в Европа) и днес се наричат битини, а за тините – брегът край Аполония и Салмидесос се нарича Тиниада..., и бебриките, които се заселили в Мизия (Мала Азия) преди тях също били траки... (Strabo 12. 3. 3).

След прегледа на тези пасажи от Страбон се оказва, че битини, тини и мариандини са траки в Анатолия, които се разполагат от Боспора на изток и достигат до Пафлагония.

Плиний (23 – 79 г.) казва, че ... мизите (Moesi), бригите и тините са дошли от Европа, а от тях са получили името си мизите (Mysi), фригите и битините... (Plin. HN 5. 32. 145).

Видно е, че Плиний свързва битините с траките тини от Европа. Тоест и тук е несъмнено, че те са траки.

Ариан (95 – 175 г.) съобщава:

... Херодот казва, че някои траки преминали в Азия и се нарекли битини...; някога битините заели земята от Боспора до Ребас, а планинската земя отвъд нея до Черно море и река Калет била завладяна от тините. Затова тини и битини са съседи, наречени така по имената на някакви славни братя Тинос и Битинос, осиновени деца на Финей... според други Тинос и Битинос, по името на които страната се нарекла Тиния и Битиния, били синове на Одрюс... (Arr. Bithyn, fr. 20).

Така, според Ариан се оказва, че битините и тините са съседни братски етноси, които се свързват или с тракийския прорицател и цар-жрец Финей – от европейската страна на Боспора, или с името Одрюс като епоним на траките одриси в Европа.

Видно е, че в Древността преобладава представата, че траките тини са се преселили от Европа в Азия. Производни на етнонима тини са названията:

1.) в югоизтока на Европейска Тракия:

- страна Тиния, простираща се върху Тракийската делта от протока Боспор/Босфор на северозапад в Странджа планина, с крайбрежия на Черно и Мраморно море;

 - нос Тиниада (дн. н. Инеада) на югозападното европейско крайбрежие на Черно море;

2.) при южния Анатолийски бряг на Черно море:

- нос Тиниада (дн. н. Кефкен);

- остров Тиниада, който и при нос Тиниада.

През Античността етнополитическите формации на тините са тракийски. Те се развиват по Черноморскто крайбрежие на Северна Анатолия и в югоизточната Черноморска и Мраморноморска част на Европейска Тракия.

 

Калин Порожанов

 

Литература:

Ziegler, K. 1936: Thynoi. – In: Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft. Zweite Reihe, Bd.6. Stuttgart, 717-720.

Порожанов, К. 2011: Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина, от края на VІ в. до 341 г.пр.Хр. Благоевград (= Studia Thracica 14).

Порожанов, К. 2012: Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). София (= Thracia Antiqua 11).

Порожанов, К. 2017: Тракийската цивилизация в началата на два континента и по крайбрежията на три морета (в десет етюда). Второ преработено и допълнено издание. София (= Thracia Antiqua 12).

Спиридонов, Т. 1993: Tини. – В: Кратка енциклопедия Тракийска древност. София, 276.