Салмидесос

Salmydes(s)os, Halmydesos
Селище в Югоизточна Тракия на западното Черноморско крайбрежие (дн. гр. Мидия, Турция).

Според Д. Дечев името Салмидесòс е тракийско. В Инвентарния свод на полисите, е определено, че на север, Бизантион, който е разположен в югоизточния край на Тракийската делта, граничи с област на тракийски владетели. Това е аргументирано със сведението на Полибий (200-120 г. пр. н. е.), който казва, че понеже Тракия обгражда територията  на Бизантион в кръг така, че се простира от море до море, жителите му са в непрекъсната и мъчителна война с нейните обитатели; нямат възможност да се отърват от войната отведнъж, като се подготвят добре и ги победят, и това е поради многобройността на населението и на неговите династи... (Polyb. IV, 45, 1). Очевидно, Бизантион е обграден от тракийско население в кръг и воюва с неговите владетели, както от север, така и от запад и югозапад. От север, несъмнено е тракийската династическа област Салмидесòс с едноименна столица. Тук елински полис никога не е имало.

Древната резиденция Салмидесòс се локализира на Югозападното Черноморие в Европейска Турция, при днешното селище Къйъкьой, наричано преди това с турцизираното Мидие, на български Мидия, на гръцки Медея, производно на античното Салмидесòс, на около 100 км югоизточно от град Къркларели (бълг. Лозенград). Това е прекрасно и поразяващо със своите красоти и морски удобства място. То представлява един висок полуостров, разположен запад-изток, около който, както северно, така и южно, се вливат пълноводни Странджански реки - плавателни за рибарски съдове в долните си течения. От южната страна на полуострова, там където се влива едната река, има голям и сравнително добре защитен от опасните ветрове залив - много удобен за временен или постоянен престой на плавателни съдове. Разкопки - сухоземни и подводни - на и около полуострова на Салмидесòс - не са правени. Онова, което може да се види и се знае е следното. В древността жителите на този висок полуостров са били естествено защитени от север, изток, и юг от морето, а от към сушата от запад - от една построена от големи каменни блокове, внушителна крепостна стена с два входа, които го свързват с богатата на гори и руди Странджа планина. Видимите най-стари останки могат да се отнесат най-общо към античната строителна архитектура. Стената защитава полуострова от запад, където има две порти, но се открива издигната и от север и от юг/югозапад, където се намира третият вход-изход, свързващ крепостта с пристанището в южния залив. Античните писмени извори свързват това място с изповядван орфически култ, характерен за тракийската владетелска институция.

Данните сочат, че Салмидесòс е тракийска владетелска резиденция - царски град на Западното/Югозападно Черноморие, който държи крайбрежната територия и нейния хинтерланд от нос Тиниада (дн. Инеада), на север, до протока Босфор, включително, на юг, тоест Тракийската делта откъм черноморската и проливната ù страна.

Литература:

Гюзелев М. 2009: Гюзелев М. Западният Понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие пр.Хр. Бургас, 2009, 279.

Порожанов К.  2010: Порожанов К. Двадесет  резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.

Шкорпил К. 1913: Шкорпил К. Археологически бележки от Странджа планина. - ИБАД, ІІІ, 1913, 235-262.

Detschew D. 1976: Detschev D. Die Thrakishen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 414-415.

An Inventory of Archaic and Classical Poleis. An Investigation Conducted by The Copenhagen Polis Centre for the Danish National Research Fondation. (Eds. M. H. Hansen and Th. H. Nielsen). Oxford University Press, 2004, 915.

Porozhanov K. 2005: Porozhanov K. Salmydessos - an Orphikos and Axeinos Part of Thracia Pontica. - Thracia XVI, in honorem X congressus studiorum Thracicorum, Graecia 2005, Institute of Thracology. Serdicae, 2005, 21-34.

Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.

Stonk J. P. 1986: Stonk J. P. "Wreckage at Salmydessos". - Thracia Pontica, III, 1985. Sofia, 1986, 203-215.

Stonk J. P. 1991: Stonk J. P. Conditions for Colonization: Calpes Limen and Salmydessos. - Thracia Pontica, IV, 1988. Sofia, 1991, 97-108.

Калин Порожанов

 

В Салмидесос се локализират владенията на тракийския цар-жрец Финей [Soph. Antig. XXII, 8, 12-15].

Названието на селището, образувано с характерна за трако-фригийския ареал съставна част -ssos, принадлежи към най-древния слой топоними, който се отнася към бронзовата епоха.

За първи път се споменава от Херодот [IV, 93] във връзка с похода на Дарий I през Тракия към Скития, който отбелязва тракийския характер на населението в областта на Салмидесос Известна е и река със същото име [Etym. Magn. s. v.].

 

Тошо Спиридонов