В Корпуса на Д. Дечев Онокарсис е представен като замък/дворец за удоволствия/пиршества на Котис. За да го определи така, авторът цитира Атеней (ІІ-ІІІ в.), който препраща (Athen. 12, 531e) към първа книга на Теопомповата Филипика (Theopomp. Fr. 31) за одриския цар Котис І (383/382-360/359 г.пр.н.е.), в което сведение се казва, че той разговаря с македонския цар Филип ІІ (359-336 г.пр.н.е.), след неговия тридневен преход за дипломатическата среща помежду им, именно в замъка/крепостта Онокарсис.
Според Д. Дечев, въз основа на Стефан Византийски (VІ в), който цитира (Steph. Byz. 455, 1) също първа книга от Филипика на Теопомп (ІV в.пр.н.е.) (Theopomp. Fr. 32-34), Мокарсос е местно име в Тракия. Очевидно изглежда, че Онокарсис е литературизирана форма на Мокарсос, защото именно Мокарсос ще даде името на по-късната римска пътна станция Мокасура (Tab. Peut. 8, 5).
Срещата на най-високо раввнище между царете Котис І и Филип ІІ е през 360/359 г.пр.н.е., малко преди последната офанзива на одриския цар за окончателно завладяване на Тракийския херсонес и Хелеспонта. Поради което е очевидно, че дипломатическият разговор се е състоял в Котисова резиденция някъде над Полуострова. Не случайно именно в Северното Мраморноморие, където е и Хиерон орос - Свещената планина на траките Ганос/Ганиада, са най-много от резиденциите на одриските царе в Европейския Югоизток.
Чрез Певтингеровата карта (ХІІ-ХІІІ в.), Мокасура се определя като манзио (римска станция - К.П.), северно от Резисто (=Редесто/Родосто, с антично тракийско име Бизанте, дн. Текирдаг - К.П.) срещу реката Чорлу-су (Tab. Peut. 8, 5), над брега на Пропонтида. Тя се локализира при днешния град Чорлу, на около 20 км, северно от брега на Мраморно море, където най-близкият елински порис е Перинт.
Идентификацията на Онокарсис с Мокарсос и Мокасура изглежда напълно реална. Така, одриската резиденция Онокарсис/Мокарсос/Мокасура, основателно може да се определи при днешния град и река с името Чорлу, в Европейска Турция.
Попов Д. 2010: Попов Д. Гръцките интелектуалци и тракийският свят. ЛИК. София, 2010, 186.
Порожанов К. 2010: Порожанов К. Двадесет резиденции на одриските царе. - Научни известия, г. VІ, кн. 1-2, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски", Университетско издателство „Неофит Рилски". Благоевград, 2010, 17-29.
Detschew D. 1976: Detschev D. Die Thrakishen Sprachreste. Wien, 1976 (2), 310, 343.
Porozhanov K. 2009: Porozhanov K. The Residences of the Odrysian Rulers. - Thracia, 18, In Memory of Alexander Fol. Professor Alexander Fol Centre of Thracology, Eyes Advertising Agency. Sofia, 2009, 255-270.
Калин Порожанов